Преди време написах доклад за един от предметите в университета,но така и не се стигна до там ,че да успея да го представя.Много ми се искаше да чуя мненията и въпросите както на тези ,които не се занимават с магия , така и на практикуващите.Работата е там ,че не стана. Исках да открия пропуските и грешките си по отношение на разбирането ми за нея. Аз знам,че нея я има , но незнам до колко добре мога да я обясня и аргументирам пред онези за които тя е просто мит. Пускам тук текста с нагласата ,че за някои от вас ще има полза ,а че други поглеждайки критично на него ще ми зададат уместни въпроси за да мога да доразвия собствената сигледна точка за нещата.
Магия
Настоящият доклад има за цел да вземе едно понятие от рафта на суеверията , да изчисти прахта от него и премахвайки етикета да го представи в нова светлина. Много хора ми казаха да заменя думата с еквивалент , но това определено не бе мнението на хората занимаващи се практически , те подобно на мен смятаха , че нещата трябва да бъдат назовавани с истинските им имена и щом целта е изясняване , то не бива допълнително да заблуждавам и прикривам , независимо от това дали хорското съзнание е готово да приеме нещата такива каквито са. Обект на изследване ще бъде магията , а не по-късно появилите се термини като окултизъм и езотерика ( чийто корен е думата „тайна” ) . Първото с което ще се сблъскам най-вероятно ще е вкорененият страх в човешкото съзнание от всичко непознато , мистично ,забулено в мъгла. Последвалият ужас ще е причинен от закостенялото средновековно мислене , наложено от църквата , която е целяла хората да тънат в невежество за да бъдат по – лесно подчинявани и управлявани. Реално погледнато повечето хора все още живеят в Тъмните векове. Още със споменаването на думата магия , те отказват да чуят каквито и да било аргументи за това , че тя е не по – малко реална от да речем физиката или поезията. Това сравнение едновременно с науката и изкуството не е случайно , но този въпрос ще бъде разгледан малко по-нататък. Макар и банално по необходимост ще започна настоящето изследване с представяне на понятието , неговите корени и значение.
Думата произхожда от лат. magia - обреди, ритуали.
Произходът на названието Магия идва от гръцките думи Магос (Магьосник) и Магейа (Магия), които от своя страна произлизат от по-древните персийски изрази Мог , Мег и Маг, означаващи “Жрец”, “Мъдрец” и “Великолепен”. От същия корен произлиза и халдейската дума Махдим (Върховна мъдрост; Свещена философия). Самата етимология на понятието указва връзката на Магията с езотеричната наука на философите и мъдреците от Изтока — Индия, Персия, Халдея , Сирия и Египет. Владеещите изкуството на Магията в онзи период от зората на човешката култура, се наричали Маги (букв. Мъдреци).
Следващата стъпка ще е представяне същността на магията – сфери на проявление.
Интересното е ,че тя се явява свързващото звено между изкуството и науката.
Всеки , който поне веднъж е виждал (дори на снимка) уикански олтари ще забележи колко са разнообразни и красиви. Всеки вещ (използвам тази дума като общо понятие и за мъже и жени в смисъл на знаещ) подрежда работното си място по свое усмотрение , така както го чувства той самия и макар да спазва общи правила ( например посоките и символите на елементите) той влага творческа мисъл. Това е така защото в голям процент магията действа на принципа на асоциациите , които се пробуждат в под съзнанието при вида на даден предмет. Така например перото може да бъде символ на въздуха , но също така и тамяна. Купата с пръст е символ на земята , но защо да не е саксия с цвете. Огънят може да бъде представен от червеният цвят или снимка с камина и т.н. възможностите са безкрайни всичко зависи от творческото мислене на самият човек. Повечето ритуали се правят по предписание , но всичко е строго индивидуално и човек с достатъчно познания за принципа на който действат тези сили във вселената може да променя и дори да създава нови .Както обичам да казвам магията е като часовникът. Много хора знаят как да използват часовника , но малко са тези ,които знаят как работи той – всички онези малки чаркове и зъбни колелца – те остават загадка за цял живот. Свободната воля е в основата на тези занимания и това е поредното нещо ,което причислява магията към творческите процеси. За съжаление има много хора , които злоупотребяват с познанията си. Обикновено те се престрашават да направят крачката и да навлязат в мъгливите територии на окултното и мистичното , но се главозамайват и започват да третират познанията си подобно лош господар мулето си. От друга страна истинските вещи изследват магията и не я възприемат като средство за постигане на елементарните си злободневни цели , а отдават живота си на нея възприемайки я като път по който да вървят. Тяхната цел е придобиването на знания и духовно израстване. Обикновено такива хора биват възпитавани или се самовъзпитават в строги етични и морални норми. Те не биха нападнали един незапознат с тези сили човек , но биха се защитили ако бъдат нападнати от друг , който притежава познания.
Когато заговорим за магията като наука тук нещата се усложняват. Това е може би единствената наука , която е по – лесна за доказване практически отколкото чисто теоретически.
Всичко е енергия – това е може би най-важното ,което може да бъде казано , но далеч не е единственото .От физиката знаем ,че в природата енергията не се губи – тя просто преминава от една в друга подобно на кинетичната и потенциалната. Енергията , която използва магията преминава от едно поле на действие в друго. Тя борави със силите на мисълта и чувствата. Понятия като желание, воля , намерение , страх и т.н. не са празни понятия. За разлика от другите видове енергия те не се генерират самостоятелно в природата. Техният генератор е човекът. Той притежава тази енергия и тренирайки я може да увеличи капацитета и , макар той и по начало да е предостатъчен .Тази енергия е на пръв поглед по-малко материална затова е и по-лесно достигането и до друго поле на действие където електричеството например не би могло да достигне. Какво имам в предвид с това ще стане ясно малко по-нататък .Сега ми се иска да разгледам въпроса за това с колко енергия разполага самият човек. Определено достатъчно ,че да живее , но и много повече. Човешкият енергиен капацитет може да бъде представен по много прост начин , а именно чрез формулата на Айнщайн E=m.c2. В превод енергията е равна на масата умножена по скоростта на светлината на квадрат. Тъй като всеки човек има маса , а скоростта на светлината е огромна постоянна величина грубо казано един средностатистически индивид разполага с енергията на 30 водородни бомби. Природата обаче очевидно си знае работата щом се е погрижила нещата да не избухват от самосебе си с такава мощ. Това обаче далеч не означава ,че не ни е оставила вратичка за това да използваме все пак тази енергия в крайна сметка какъв би бил смисълът от нея , ако не бъде използвана. В природата няма нищо излишно ( може би с изключение на апендицита ). До тук стана ясно , че имаме енергиен запас и хранилище равняващо се на едно човешко тяло ,но къде е ключът? Отговорът не е толкова трудно откриваем – мозъкът – ключът към хранилището. Науката твърди , че човек използва до 3-4 % процента от капацитета си , а гениите могат да достигнат дори до 6-7 % , но никой нищо не споменава за източните монаси например , които със силата на своята мисъл могат да левитират или да изпадат в състояние на летаргия в продължение на години. Дори тези постижения обаче са далеч от максималните възможности на нашия ум. Подобно на мускулите в човешкото тяло нашият разум и воля трябва да бъдат тренирани за да се развият. Различните техники за медитация и съзерцание са разработени именно за тази цел , но пътищата до целта са много и разнообразни. Само за пример ще спомена видовете хипнози , самовнушения или работата със сънища (по –специално осъзнати сънища при които съзнанието се опитва да вземе контрол над подсъзнанието така да се каже на негова територия). До тук в заключение може да се каже ,че реално погледнато в дейностите определяни като магия няма нищо СВРЪХестествено или СВРЪХчовешко тъй като разполагаме с огромен енергиен капацитет и мозък , който да служи като филтър; да определя количеството на освобождаваната енергия и да я насочва в определена посока. Сега обаче следва въпроса каква е посоката? В магията има едно основно понятие – Астрал. Това е нейното поле на действие – там нещата се случват на момента , но отнема известно време докато се проявят тук при нас ,ако изобщо се проявят. Това понятие идва от астра – звезда. Твърди се ,че всеки човек има свое астрално – звездно тяло. Затова и хората могат да се свързват с това поле , тъй като те самите носят част от него у себе си. Това е паралелен свят където нашите мисли и чувства намират свое материално проявление. Там времето и пространството текат различно и нещата са в абсолютните си форми – цялостни и съвършени , а не ограничени от материалния свят и неговите закони. Астралът също е материя , но с по – духовен характер. Тази негова характеристика го прави по-труден за изучаване , но в никакъв случай непознаваем. И след като вече споменах материалният характер на това поле ще цитирам един откъс от книгата „ Окултизъм практически магии” на С. Тухолка и Неда Алтамарова :
„Астрала като етерна материя , споделя свойството на материята , затова и неговите атоми , както атомите на всяка материя , се намират във вибрация (трептене) и при това вибрацията на атомите на едно тяло се предават на атомите на други тела. Резултата от вибрацията или движението ( с други думи – живота) , са различните явления и сили”.
Този свят не е никак скорошно откритие. Предвид абсолютната форма на нещата лесно съвременната представа може да бъде обвързана с тази на Платон за светът на идеите. Хората от материалният свят виждат само сенките подобията на предметите , откъсналите се от оковите на материалното обаче могат да видят звездната , светлинна същност на нещата , но споделят ли за истинската природа на нещата ,често пъти ги достига нещастен край – биват убивани (макар и метафорично) от събратята си , а знанията им отхвърлени – колко познат сценарии. Хората са недоверчиви по природа – око да види , ръка да пипне , но не това е правилният подход. Именно това недоверие и страх са причината ние хората от 21 век тепърва да правим плахи стъпки в посока в която предците ни вече смело са крачели. Друго доказателство за материалния характер на астрала е това ,че при напускане на физическото тяло (волно или неволно) , ако се случи астралното да бъде наранено с метален , остър предмет човекът ще усети болка на физическо ниво съвсем реално , макар и в по – малка степен , но на същото място. Такива истории има много от древността до днес ,но само ги споменавам като факт без намерението да се впускам в подробности. Ще приключа тази част схематично и ще продължа нататък разглеждайки принципите на действие на магиите , както и същностите обитаващи астрала (тъй като той не е безлюдна пустош чакаща само и единствено егоистичните ни желания).
Магия
Изкуство Наука
Индивидуалност Всичко е енергия
Въображение Човешки енергиен капацитет – E=m.c2
Подсъзнание Мозъкът – ключ към хранилището
Разнообразие Платоновият свят на идеите – Астрал
В общи линии най-просто действието на магията може да бъде обяснени по следният начин. Имаме един човек( или група) и цел – и двете са на материално ниво. Човекът ( или групата) започва да излъчва – вяра, желание, намерение, емоция и т.н. , които на астрално ниво се преобразуват във формата на енергия. Когато тази енергия се насити и стане достатъчно тя се насочва към целта. Така представено всичко е чудесно и лесно и следва въпроса защо тогава желанията на всеки не се сбъдват. Причината се корени в това ,че по пътя на енергията обратно към материалният свят ,често пъти се появяват пречки. Това са друг вид енергии , които застават на пътя подобно тухлени стени. Такива например са завистта , недоверието , отрицателното отношение на хората към нас или към целта ни , дори собственото ни съмнение (което и да не си признаваме все пак ни гложди) в успеха на нашето начинание. Не случайно едно от основните правила в магията е да мълчиш. Колкото по-малко хора знаят за дейността ти , толкова по – малка е вероятността някой от тях пък било то и неволно да стане причина за провала на задачата ти. Друго важно правило е след като извършиш подобна дейност веднага да забравиш за нея , така и ти самият няма да бъдеш пречка. В най-добрият случай при наличието на пречки ще забележим слаб резултат от усилията си , остатъците от енергията ,които преминавайки или заобикаляйки стените все пак са достигнали до целта. Друго важно нещо ,което трябва да се знае е ,че човек трудно може да управлява енергията. Той я генерира, задава целта ,но тя сама намира най-прекият път до това , което желаем. Така например ако сте поискали пари за нова кола , много по вероятно е богатият ви чичо от средния запад да се спомине и да се окаже , че ви е завещал голяма сума пари , отколкото както си вървите да ви халоса куфарче с необходимата сума по главата. Не е случаен изразът „внимавай какво си пожелаваш”. Не само ,че може да се сбъдне ,но може да се сбъдне по начин , който да ви донесе повече неприятности отколкото удовлетворение от постигнатото.
Магията често се проявява в живота на хората , но те не обръщат внимание и често отдават случващото им се на случайността. Малко неща в природата в действителност са случайни (моля случайността да не се бърка с предопределеността или Съдбата това са различни понятия ,които обаче в момента не са обект на нашият интерес). Подобни проявления са например резултатите от обещания , закани и клетви или иначе казано в повечето случаи неволни магии. В момент на силна емоционалност човек е склонен да изрича много неща в повечето случаи закани , без дори да осъзнава ,че по този начин обрича себе си или някой друг. Гласът е мощен източник на енергия. Звуците са вибрации , когато са подсилени със емоция те създават енергийна същност , която започва да се захранва от човека и го повежда по пътя към изпълнението на съответната закана. Дори и да иска да се откаже от думите си , понякога е късно. Докато задачата не бъде изпълнена въпросната същност – наричана егрегор – ще връща човека на пътя , колкото и да се опитва самият той да се отклони. Само много силна воля или магическа техника са способни да разрушат връзката или самият егрегор. За да стане по ясно ще споделя една история разказана ми от моя позната. Въпросната решила да започне диета като гласно се заканила да не яде фъстъци независимо колко много ги обича. Минало се известно време от както била изрекла заканата , когато един ден внучка и поднесла купа с фъстъци да си вземе. Познатата ми се замислила за момент , но все пак изкушена посегнала към купата. Момичето без каквато и да било видима причина изпуснало купата на земята, сякаш някой туко-що я ударил през ръцете. След като видяла разпилените по пода фъстъци, станалата на сол кристална купичка и стреснатият поглед на внучката си познатата ми си спомнила обещанието което дала сама на себе си. Човек трябва да внимава какво изрича , защото знае ли дали в един момент няма да се окаже длъжен да го изпълни. Повечето хора не биха се замислили над подобна случка , биха я приели като грешка , като нещо нормално , но вещите обръщат внимание на тези неща тъй като те знаят , че принципът за причинно – следствените връзки не е просто удобна измислица , която да навързва нещата. Всяко нещо , дори думите имат свое отражение и дори за момента то да не е на материално ниво никога не знаем , кога точно ще се прояви.
По-горе вече споменах егрегорите. Те са енергийни същности с различни функции най- интересната от които е може би тази на своеобразна обществена гравитация. Всеки кръг от хора има свой егрегор , който го сплотява. Така например имаме християнски егрегор , национален егрегор и така докато стигнем до родов и семеен егрегор. Задачата на тези същности е да пазят кръгът от разпадане. Така например , ако някой реши да напусне приятелски кръг в който е бил дълго време или се случи , че някой член на семейството да реши да си тръгне - това ще стане много трудно. Ако човекът е вложил чувства егрегорът няма да го пусне да си отиде толкова лесно. Той ще иска да продължи да взима енергия от този човек , а самият човек ще се връща отново и отново – въпрос на воля е дали ще успее да се откъсне от средата. Често се случва на хора , които са се скарали да си кажат край и да не желаят да се виждат повече ,но да се познават от години , да имат много общо помежду си – минало , спомени , в един момент те започват случайно да се срещат на улицата до толкова често , че и нарочно да се опитваха не би се случило. Това са именно опитите на егрегора , който ги е свързвал да си възвърне източниците на енергия , но подобни егрегори лесно могат да бъдат преодолени тъй като не са достатъчно силни.
Последното нещо , което искам да разгледам в този доклад са разумните същности обитаващи астрала. Това са всички онези същества , които човешкото въображение е създало , а именно – Богове ,Ангели ,Демони и т.н. Връзката между тях и хората е на принципа на симбиозата. Те имат нужда от нас за да се захранват от вярата и желанията ни , а в замяна някои от тях се превръщат в наши покровители. Също така те се отличават с това , че притежават собствен разум , множество знания в различни области , характер и воля , които при различни техники човек може да използва. Те са живи разумни същества но в по-духовен план. Способни са да сменят телата си така както ние прическите и единствената причина за това е ,че те просто могат. Техният свят е по –пластичен и по-малко ограничен от нашия. По отношение на покровителството имам една теория , а именно ,че всеки човек има свои покровители – едно мъжко и едно женско божество. Когато говоря за божества , моля те да не бъдат възприемани като нещо по – висше от нас вдъхнало живот на буца кал и от там сме се появили ние. По-скоро трябва да ги възприемаме като равни – ние имаме своите предимства като материални същности ,а те техните като не до толкова материални. Относно това кой , кого покровителства отговорът не е много лесен за откриване. Предполагам тези неща се решават още преди самото раждане на човека ,а откриването на съответните покровители не е особено лека задача , тъй като понякога може да се окажат божества от непознати за нас пантеони.
Този свят е пълен със загадки и това ,че не можем да видим нещо с просто око не означава , че трябва да отхвърляме съществуването му. Нима виждаме клетката без микроскоп? Ами атомите? Хората са приели дори квантовите теории за теории а не просто за хипотези , но на човечеството все още му е трудно да приеме неща , които се случват в самият човек , процеси породени от човешката дейност. Човекът се подценява и насочва усилията си в погрешна посока. Това е като да дадеш на не проходило дете патерици. То може да се научи да ходи , но някой си решава ,че щом още не ходи значи е по - добре да го обрече за цял живот да бъде инвалид и да се придвижва по един неестествен , изкуствен , ограничаващ възможностите му начин. Точно това се случва и с човечеството – неща дадени ни от природата ние ги пренебрегваме , обръщаме им гръб и сами протягаме ръце към патериците сякаш нямаме крака на които здраво да стъпим и с които смело да вървим напред. Моят призив е да разкъсаме оковите и да погледнем към светлината – тя няма да изгори очите ни или поне да не убиваме с камъни тези ,които са имали и имат смелостта да го направят.
