Предпоставки за възникване на шаманизма в ранните родови общества
wikia.com
За религиозни вярвания при алтайските народи може да се говори определено едва от началото на епохата на Горен Палеолит. Това е така, защото тогава се е формирал човекът от съвременен тип и оттогава са открити най-древните петроглифи (скални рисунки) край езерото Байкал. Възрастта на много от тях се изчислява на 15–20 хил. години, а на други — над 30 хил. години. Археологическите данни позволяват да бъдат установени някои основни черти от стопанската дейност, обществените отношения, идеологията и вярванията на хората, обитаващи тези земи. Намерените петроглифи показват, че основен начин за прехрана е ловът на антилопи, носорози, елени. Хората живеели в пещери, а някои умеели да строят жилища от камък. Общественият строй бил матриархат. Палеолитът се сменил с Неолит преди 6–7 хил. години. Климатичните условия се доближават до съвременните и материалната и духовна култура на древните племена от централния азиатски район бележат напредък и достигат доста високо ниво на развитие. Според периодизацията, разработена от руския археолог Алексей Окладников, най-ранният период на Неолита е Хинският. Той датира до 5 хил.г.пр.н.е. След него следва Исаковският период — до 4-то хил.пр.н.е., когато се наблюдава рязък напредък на културата и икономиката на древните хора — поява на керамиката, на лъка и стрелата, на шлифоването като метод на обработка. Паметници от този период са открити край бреговете на реките Ангара, Лена и Селенге. По-късно пълен разцвет от културата на Неолита се достига по време на т.нар. Серовски период — тогава се усъвършенстват оръдията на труда и оръжията за ловуване. Материалите от археологически разкопки позволяват по ретроспективен път да се определи и характерът на религиозните представи на прибайкалските народи от тази епоха на матриархата и да се твърди, че тези представи не са били примитивни. Установено е, че още в ранните стадии на развитие на човешките колективи е съществувала известна избирателност в ловната дейност и въпреки голямото разнообразие от животни, тя е била насочена към определени видове. Тъй като животът на всеки колектив е бил свързан с животни от определен вид, съществувало е разбиране, че човешкият колектив и свързаните с него животни са тъждествени едни с други и представляват едно цяло. С налагането на това виждане, думата означаваща вида на животното започва едновременно да означава и човешкия колектив и става негово въплъщение. Така възниква вярването, което в етнологията е известно като тотемизъм.
Според руският учен Симеонов, тотемизмът първоначално не включва в себе си вяра в свръхестествени сили и затова в първоначалната си форма не може да бъде считан за религия. В религия той се превръща по-късно, когато към първоначалното му ядро се прибавя вяра в тотемните предци. В изкуството през Палеолита голямо място заемат изображенията на диви коне, бизони, змии и други зверове и птици. Предполага се, че това е свързано с развита вече митология с представи за небето, земята и природата. Въз основа на археологични данни е установено, че няколко са най-почитаните тотеми от Серовския период. Такова животно е бил лосът. Опитването на месо от лос или елен било свързано със специален ритуал. Костите на животното погребвали с тържествени обреди и ги пазели от оскверняване. Често тотемните животни не били назовавани със собствените им имена, а били табуизирани. Например бурятите наричали мечката "цар–човек", "старец в шуба" или "черна сърна". Представяли си, че тя е човек — ловец или шаман, служител на религиозния култ. Особено опасно било да се убие бременна мечка — това щяло да донесе беди на семейството на ловеца. Считали мечката за роднина и да убиеш бременна мечка било все едно да убиеш човешко дете. Съществували правила за изкормване — отначало изваждали внимателно очите й, увивали ги в трева и ги слагали на клоните на дърво. Наричали ги "две звезди". Главата режели заедно с гръкляна и я увивали със сърцето и белите дробове с брезови листа и ги опирали на стъблото на брезата, за да ги предпази от злини. Често костите оставяли на покрива на юртата и смятали, че те ще ги предпазват от зли сили. Към тотемните животни се отнася и вълкът. Бурятите го наричали "небесно куче". Ако отмъкнел домашно животно, не се сърдели, а смятали, че това е волята на небето. Кучето също било тотемно животно, което не бива да се бие, гони или убива. Считало се е, че който бие куче е нечист и не се допуска до религиозни обреди. Самурът също е тотемно животно. В повечето алтайски народи той се наричал "булга". Има някои народи, при които се наричал "булга–чин". Много често названието на първоначалния тотем постепенно се превръща в родов знак, а по-късно и в култ към предците на рода, който се самоназовавал с това име. В по-късни исторически периоди такъв тотем може да придобие и антропоморфни черти и да се превърне в човек – прародител на този род. Золоторьов, който е един от най–известните изследователи на тотемизма, обобщава неговият смисъл като казва: “Тотемизмът е първата форма на религиозно съзнание на родствените отношения. Тотемният прародител е персонификация на колектива в митологичния образ на животно.”
Друга разпространена форма на обожествяване бил култът към жената–прародителка. Свидетелство за това са многобройните статуетки на жени и изображения на женски фигури, открити от времето на палеолита. Няма единодушие при изследователите по отношение на символите на тези изображения. Някои смятат, че това са жени.родоначалнички, типични за матриархата, други виждат образи на стопанката на огнището в тях, трети смятат, че в тях са заложени идеите за култ на плодородието. Има мнения, че това са изображения на жена-жрица и прародителка.
През палеолита и неолита хората вече са имали представа за живота и смъртта, за задгробния свят и за задълженията на живите към мъртвите. За развитието на анимистични представи свидетелстват особените форми на погребение, различните предмети и украшения, които нареждали край мъртвеца по време на погребение. Хората вярвали, че мъртвите продължават да живеят в задгробен свят. При бурятите бил разпространен един старинен обичай, възникнал в началото на родовото общество, известен като "обичай на доброволната смърт". Същността му се изразява в това, че изнемощели вече старци слагали сами край на живота си като поглъщали огромни късове сланина. Причината за това се крие в начина на живот, който се изразявал в непрекъснато придвижване от място на място и старите по този начин освобождавали младите от себе си. По-късно, с прехода към скотовъдството, с развитието на представите за душата, смъртта, задгробния свят, тази традиция претърпява промяна и презрителното отношение към естествената смърт било оправдано с анимистична обосновка. Старците, които умирали от болест, се считали за демони на тази болест след това. Тази анимистична обосновка дотолкова се затвърдила, че навлязла в практиката на лечение и за да унищожат демона на някоя болест убивали болния. Впоследствие презрителното отношение към смъртта се превърнало в своята противоположност — достигналите до дълбока старост хора се превръщали в родов култ. Проява на култ към умрелите станали и изображения и статуетки на покойници, а също така изработването на надгробни паметници и т.н. В тези изображения се считало, че трябва да се всели душата на покойника, а умрелите от насилствена смърт вече считали за блуждаещи злобни духове.
Друг важен култ от периода на палеолита е култът към слънцето при алтайските народи. Ориентирането на погребенията от този период на североизток и изобразяването на слънцето върху скалите свидетелстват за своеобразните представи за света и за особената роля на слънцето и небесните светила. С култа към слънцето били свързвани и някои ритуални танци, извършвани в кръг. Израз на култа към слънцето впоследствие са и медните кръгове, пришивани към костюмите на монголските и бурятските шамани.
Признаването на тотемното животно за член на човешкия колектив става с тържествен ритуал, придружен с танци. Централно място в този ритуал заема главата на животното, на която се отдават почести като към член на колектива. Най-важен момент от празника е ритуалното изяждане на животното и магическите обреди, целящи да се осигури размножаването на това животно. Религиозната обредност на първобитните жители на прибайкалието включвала и други магически празници и обреди, които трябвало да способстват за размножаването на животните, за богата реколта, за добри климатични условия. По времето на тези обреди, участниците в тях навличали кожи на животни и маски на различни зверове и подражавали на техните движения. Известни са и други обреди, свързани с култа към огъня, с раждането на дете, с лекуване на болни или погребения. От източниците, достигнали до нас, става ясно, че по това време възникват и първите служители на тези култове. Тогава се оформят техните функции и действия, които в онзи период били съвсем примитивни. Установено е, че най-древните служители на религиозните култове, и по-точно функциите им, са много примитивни. През матриархата организатори и изпълнители на обредите са най-опитните жени. Те са и пазителки на родовите обичаи и традиции. Счита се, че първите жреци са били жени-шамани и са били длъжни да извършват жертвоприношения и да се грижат за постоянното поддържане на огъня в дома. Този извод е изграден въз основа на лингвистичен анализ на думата утган — термин в тюркско-монголските езици за означаване на шаманка, произлизащ от тюркската дума ут - огън и окончание ган за образуване на женски род. Затова утган се тълкува като жрица на огъня и първа служителка на култа. Все още не са точно установени функциите на първобитните шаманки. Предполага се, че в задълженията им е влизала грижа за огъня и опазване на обредите, свързани с култа към него. Освен това те се занимават с ръководенето на тотемните празници и обредите, свързани с раждане на дете, изготвянето на култови предмети, разпределянето на храна и др. За шаманките от палеолита и неолита не е имало обред на посвещаване. Шаманка е можела да стане всяка мъдра и опитна жена, познаваща традициите.
Комплексът от вярвания от периода на Палеолита и Неолита не може да бъде определен като чисто шамански, но в него се зараждат първобитните извори на шаманизма, които придобиват важно значение при следващите етапи на развитие на религията, когато се създава патриархално родовото общество
