обсебване на мислите и съзнанието

[beautiful_vd]

здравеите , от известно време започна да се случва нещо доста странно за мен , преди няколко години почина мой много близък приятел с който връзката ни беше доста повече от просто приятелство . Той почина времето си минаваше сештах се всеки ден за него гледайки снимката му в стаята си , но от една седмица на сам започнах да изпитвам страшна мъка болка и какво ли още не , затворих се в себе си по цял ден гледам снимки и плача , непрекъснато е в мислите ми дори и да правя нещо в съзнанието ми е само той и спомените ни заедно което непрекъснато насълзява очите ми независимо каде съм , опитвам се да се разсейвам но не се получава спомените и мислите са ми само и единствено за него , гледам снимката му и му говоря , казвам му че го обичам и таино се надявам да го видя единственото нещо с което се оспокоявам е че вярвам че един ден пак ще се срещнем и ще сме заедно и се надявам да не е след много дълго време , но като си помисля че може и да не го видя повече направо се сривам цялата , още повече ме съсипа и това че разбрах какви хубави неща е говорил на родителите си за мен , започвам да чувствам и известна степан вина в себе си за точа че си отиде , всеки ден ме боли главата , всеки ден страдам и болката не отминава , дали е тук при мен , дали иска да ми каже нещо не знам какво да правя , чудя се вече дали да не отида при някоя жена която разговаря с духове , имам чувството че само това би могло да ме оспокой .

[Цеци_Вихронрав]

Мъртвите са си мъртви. В теб говори мъката и това, че още не си преодоляла болката от загубата. Наплачи се, излей мъката и приеми смъртта му. Ако отидеш при някоя врачка, тя ще ти каже това което искаш да чуеш и ще ти вземе парите, но всичко ще е театър и лъжа. Мъртвите не се свързват с нас и не ни говорят - говори нашата мъка и болка. Повярвай ми, зная го от опит.

[beautiful_vd]

знам , но не мога да си обясня защо даже и след погребението му не ми беше чак толкова тежко колкото сега след 3 години , какво пробуди в мен всичко това ?

[Цеци_Вихронрав]

Това, че снимката му е постоянно пред очите ти. Наплачи се, сбогувай се със спомена за него и прибери снимката му. Ще мине още време докато отшуми болката и свикнеш с нея. Няма да те лъжа, че ще е лесно. Аз самата вече година и много все още току плача за скъп приятел, но наред с болката се сещам и за хубавите ни моменти. Ако продължаваш да държиш снимката му пред очите си постоянно рискуваш да изпаднеш в много дълбока депресия. Твоят починал приятел би ли искал да стигнеш до там?

[beautiful_vd]

разбирам те , но чувството за вина не мога просто така да го подмина постоянно си мисля че ако съм била по близо до него можех да го предпазя от това , защо точно той , може ли човек да промени съдбата на себе си или на някой друг . знаеш ли , когато съм се родила някаква врачка е казала на майка ми и баба ми че около 14 годишнината си ще ми се случи нещо  и най-вероятно ще умра , през всичките тези години те са страдали и са ходели при различни такива жени с надеждада на променят това и да мине през тях  което трябва да ми се случи а мен да ме подмине по леко , е аз навърших 14 години и наистина врачката се оказа вярна един ден бях на косъм от смърта , докторите казаха че няколко минути са ме деляли от това да умра , ако наще са се били забавили още малко краят щеше да е фатален а всичко което помня от закарването ми до бърза помощ беше че някой ми казваше не заспиваи , и точно кагато тръгвах да заспивам някой ме будеше , може би точно това заспиване е било смъртта . и все пак до ден днешен си мисля че въпреки това че са успяли малко или много да ме предпазят от смърта чрез разнии магии или не знам и аз какво са правили , не може да се промени , защото ако така му е отредено на човек то ще се случи независимо дали на 14 или няколко години по късно сега съм на 20 но продължавам да си мисля че животът който ми е отреден не е много дълъг защото така ми е било писано и никой не може да го промени

[LyLyth]

хм...
 beautiful_vd, никой не може да каже, кога точно ще умрем, но най-сигурното нещо е, че всички ще умрем. Как мислиш, добре ли е да изкараме живота си, мислейки и страхувайки се, че един ден ще умрем??
 Ти казваш, че имаш преживявания близо до смъртта, аз също имам такива и от тях разбрах едно със сигурност - всяка секунда тук е ценна, важна и можем да изберем как да я изживеем - страхувайки се, че някога ще умрем или живеейки щастливо с нагласата, че на този свят няма нищо вечно.
 Съвсем нормално нещо е да бъдем уплашени от смъртта. Аз също се страхувам, а предполагам и почти всеки жив човек, но е наистина важно да разбереш, че е необходимо да промениш нагласата си за това. Спри да мислиш за нещо, което може да се случи и след 70 години.
 Настрой се да прекрасен живот, той зависи само от теб. Можеш да си творец и сама да нареждаш събитията, а може и да живееш нещастно, потънала в униние и апатия.
 Как мислиш ти?
 А искаш ли още нещо да споделиш?

[Цеци_Вихронрав]

Знаеш ли... Баща ми почина когато бях на 12. Него ден трябваше да изляза с него за риба, но отказах. Намериха лодката на другия ден, а трупа на 8-мия. Трябваха ми много години, за да се отърва от чувството за вина. Все си мислех, че ако бях отишла нямаше да се случи. Сега след 30г. от тогава разбирам колко не съм била права да се обвинявам. Никой не знае какво можеше да се случи ако бях отишла. Можеше да загинем и двамата... Та, не се обвинявай. Трудно е да го постигнеш, но опитай.
 А това с врачките... Аз също гледам, но когато гледам винаги предупреждавам, че това което казвам може да се случи, но не е задължително. В смисъл, че ако съм ти гледала и ти кажа, че ти предстои нещо лошо, ти имаш избор дали и как да го предотвратиш. Т.е. врачките са предупредили близките ти, те от своя страна викайки своевременно бърза помощ са го предотвратили и... ти си жива и здрава. И няма никаква причина да мислиш, че животът ти ще свърши утре.
 Давай си кураж, намирай всеки ден повод да се усмихнеш, радвай се от сърце на хубавите неща в живота си и ще видиш как всичко около теб ще се промени към по-добро.

[beautiful_vd]

Да така е , смътра не ме плаши , просто мисълта че няма да видим повече никога даден човек ражда тези емоции , но мисълта ми беше че щом на даден човек му е отредено така да се случи не можем да го променим а също и не вярвам че предсказанието на тази жена и случилото ми се са просто съвпадения , знам че повечето врачки в днешно време лъжат и ти казват това което искаш да чуеш но със сигурност са останали и такива който притежават тази дарба

[Цеци_Вихронрав]

Аз не ти казах, че е изъгала врачката, а че просто си го избегнала по един или друг начин. Няма такова нещо като : "Каквото ти е писано". Винаги има избор. Аз самата си гледам често и когато видя, че ми предстои нещо лошо или го избягвам или се подготвям за сблъсък. Използвам гадаенето, за да си улесня живота и да променя нещата с време, ако не ме кефят.

[LyLyth]

beautiful_vd, на всеки човек му е отредено да се случи така - да умре, при това - неоспоримо.
 Казаното от онази жена е съвпадение. Във всеки един момент има безброй много неща, които могат да се случат и от това, кое от тях ние ще изберем, ще има някаква линия на развитие. Това е като точка, от която излизат безброй много лъчи в пространството - всеки един от тях би могъл да бъде линия на живота ти. Затова не те съвсетвам да ходиш по врачки и най-важното... Има едно такова понятие "самосбъдващо се пророчество". Най-общо смисълът му е такъв - приемаш, че нещо ще се случи, а после несъзнателно организираш и ръководиш живота си така, че в крайна сметка нещата се "случват", но с твоя помощ. Това особено много подхранва илюзиите на фаталистите и те потъват в страхове и объркани очаквания, без да осъзнават, че самите те са предизвикали нещата... С това не се изчерпват и възможностите - понякога просто има съвпадение. Ако сега заявя нещо - че след 10 години може да спечелиш от тотото, то има определена вероятност това да се случи и тя може да бъде изчислена математически. И всеки, който играе тото, има такъв шанс. Както и при всеки, който живее, има някаква вероятност де умре точно в следващия момент, а ако някой преди това го е заявил, титуловайки се врачка, то ще е познал - чисто съвпадение.

 Предначертанията са до толкова, че при всеки един избор, той със сигурност ще донесе нещо конкретно, което може да бъде прогнозирано. Например... Ако съм на 20 и избера да уча медицина, то след 10 години може да бъда психиатър, а бих могла и да съм хирург. Ако съм хирург, може би ще живея охолно, ще карам скъпа кола, ако съм добър хирург, може и в чужбина да живея, с многото пари ще имам и хубава жена/мъж, това ще ми помогне да направя допълнително бизнес или пък не - защо да не е клиника, а може и да се върна в България и да стана здравен министър. От друга страна, ако на петата година избера да специализирам психиатрия, може и да живея бедно, да съм в България и т.н. (съвсем условни, да ме прощават лекарите). Та... Ето така действат предначертанията - избираме, а после следва и резултатът. Но тогава пак избираме и пак има нов резултат... И така се получава една огромна мрежа - представи си ...лабиринт, от онези, в които търсиш пътя - е, тук има много пътища, ние трябва да изберем и ръководим един.
 Дано съм била ясна, нещо неясно?

[theshadow]

beautiful_vd, хората с такава дарба НИКОГА не казват, ако предстои смърт. Забранено е. Защото подобното привлича подобно и тази "врачка" ти е навредила. 

  Наистина подобното привлича подобно. Човек, който допусне да го излъже някоя "врачка", че има направена магия- той ще види целия му живот да се срине пред очите му, но не защото някой му е направил магия. Той сам с мислите си ще си съсипе живота. Автомагия ще си направи. А който каквото лошо сам си направи- нали знаеш... 

 Единствените благодарности в случая дължиш на лекарите. 

 И понеже подобното привлича подобно... Трябва да си смениш пътя, защото този път, по който си поела, ще ти привлича лоши неща към теб...

 Избери си ден, в който да пуснеш мъртвия да си отиде от мислите ти наистина. Но не със сълзи и не с лошо. Представи си, че те гледа от някъде. Не бива да те вижда тъжна и плачеща, нали? Ще си иска твоята усмивка и да си щастлива, защото хората, на които сме близки, ни искат да сме усмихнати и щастливи, а не да сме ревящи и нещастни. Също така този човек ще иска да го запомниш с хубаво, а не с друго. Затова сядаш пред снимката и си припомняш само най-хубавото. И спираш да го държиш в мислите ти, а го оставяш да си тръгне от съзнанието ти. Трябва да го оставиш да си тръгне от съзнанието ти окончателно. След това прибери снимката. И продължи живота си напред.

[beautiful_vd]

знам че е така и най-искрено искам да го оставя да си тръгне ,  но не се получава , като излезна по града виждам местата на които сме били заедно  и веднага спомените се връщат , мислех че съм го преодоляла но явно не съм , до скоро животът ми беше много хубав излизах забавлявах се имам приятел от 2 години и живеем заедно , всичко си ми беше наред но неочаквано нещо пробуди в мен тези спомени и мисли и всичко хувабо стана сиво и мрачно

[Цеци_Вихронрав]

beautiful_vd, нормално е на моменти да си спомняш за него. Просто като стане не позволявай тези мисли да те обземат за дълго.
 И аз докато ти пиша днес се сетих за Приятеля за който ти писах. Позволих си да поплача и сега слушам любимата и на двама ни песен "Бохеми" на Шарл Азнавур. И се усмихвам, защото той обичаше усмивката ми...

[хеката]

beautiful_vd, какво искаш да чуеш?
 Какво искаш да чуеш от нашите уста?