Еньова буля Според народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира игодината да клони към зимата:
"Еньо си наметнал кожуха да върви засняг". Вярва се, че който види сутрин рано окъпалото се в жива вода
"играещо"и
"трептящо" слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всичкинаблюдават сянката си, ако тя се очертае без глава, или наполовина, това
предвещава болест.
В нощта на умиращото и раждащото се слънце
тревите и билките имат най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му.
Затова на Еньовден, рано сутринта, моми и жени, врачки, баячки и магьосници
берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.
През тази нощ магическа сила придобиват и
водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна,
защото слънцето се е окъпало в нея. В Западна България вярват дори в лечебната
сила на еньовската роса. Магьосниците - бродници, през нощта срещу Еньовден,
голи и възседнали кросно, бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания,
обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви.
Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко
класа от своята нива, за да я намерят бродниците вече обрана. За да има
плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка,
изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойка.
На Еньовден се гадае за здраве, женитба и
плодородие. Тези гадания са включени в обичая надпяване на пръстен или китка,
който наподобява
ладуването.В Югоизточна и Североизточна България гаданията се разгръщат в обичая Еньова
буля.
Еньова буля: Срещу празника всяка момаприготвя китка (или по една за всеки член от семейството) и ги поставя в котле
с мълчана вода. Съдът се покрива с престилка и се оставя да пренощува
"подзвездите" под трендафил. Сутринта момите приготвят Еньовата буля(четири - пет годишно момиче, облечено с булчински дрехи, с червено було и
булчински украси на главата). Цялата група обикаля селото, като момите се изреждат
да носят Еньовата буля. На всеки кладенец или чешма спират, излизат на полето
по ниви, градини, кошари, като пеят еньовденски песни за плодородие и любов. По
време на цялото шествие Еньовата буля маха с ръце, имитирайки летене. Към нея
се отправят въпроси за бъдещата реколта, а случайните отговори се приемат за
предсказание. След обиколката групата се връща в къщата, където е оставено
котлето. Там девойките пеят песни - предсказания. Ако надпяването е само на
момински китки, се гадае за женитба, а ако се правят китки за всички се гадае
за здраве и плодородие. Повече снимки от Еньовден ще откриете в
картинатагалерия Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се„Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника,
когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав
през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и
през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде
здрав през годината, а очертае ли се наполовина — ще боледува.
Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва въвводоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада
е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в
течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първаго види - ще има пари и от здраве няма да се отърве.Ритуали Обиране на плодородието от чужда нива или добитък За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ наплодородието от нивите и добитъка, макар че ритуала се прави и на
Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват начужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на
нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата.
Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този,
който е поръчал „краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на
нивата. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам
жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата
вече „обрана“. Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си,
за да ги пазят от
мамници.Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породилиоще един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е
„хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата
на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.Бране на билки Смята се, че на
Еньовден различните
тревии билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е
най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев
слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки,с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са
„77 и половина“ — за всички болести и за ,,болестта без име
. От набраните билки, между които на първо място е
еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани счервен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на
семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по
китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци
се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с
тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките
или венците. С
тревитеи цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се
провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.Докато билките, които се берат на
Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, тоеньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните
вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за
любов и омраза.Легенди Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва данамалява, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то
спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на
Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта
срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене,
при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна
тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). През нощта
срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се
пере, за да не се поболее член на семейството. Съществува и поверие, че в нощта
срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.Наред със Нова година, Гергьовден и други празници, на Еньовден също сегадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или
пръстени по същия начин, както и
ладуването.В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“, в койтоучастват момите, а гадаят за всички - моминските китки за женитба, на
останалите — за здраве и плодородие. Булята е момиченце — изтърсак (последно на
майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири
моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладуването.
Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта
китки с пръстенчета, наречени на ергените. В други райони се прави напяване на
паламарки, които заместват китките и пръстените.Има и гадаене по сянката ако сянката ти е цяла ще си здрав цяла година, ноако не е цяла ще си болен.Църквата ни чества денят на рождението на Йоан Кръстител. Според тази вяранеговото рождение е подсказано „свише“ — родителите му, Захарий (юдейски
свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият
син. Ражда се няколко месеца(6) преди
Иисус Христос, за да прокара пътя на неговотоучение сред юдейския народ. Той пръв започнал
покръстването на юдеите във водите на р.
Йордан.
от моите архиви
