Отново се замислих отмъщението справедливост ли е...
Та, мисля си, ако някой ти е навредил, в повечето случаи единствения вариант да разбере, че е бил лош (и надявам се повече да не бъде) е и ти да бъдеш малко лош с него. Не знам дали съм способна на някакво грандиозно отмъщение, от което много ще заболи... но пък напоследък имам чувство, че сама си създавам ситуациите да си върна. Всичко е малко и дребно, ама за момент нервите на отсрещния се опъват доста.. Не мисля, че получавам някакво удовлетворение от случилото се, но поне им показвам, че не могат да "играят хоро на главата ми".
Спомних си сега... Имах едно гадже, ама много ревнив. Та, въпросното гадже все ме поставяше в някакви ситуации да не ми вярва, да ме пита и... Гадничко си беше. Разделихме се ние, ама гаджето пак не вярва, че причината е ревността, а не друго момче. Обяснявах, ама... Не вярва! И засичахме се няколко пъти из града, прави ми се на сърдит, на гъзар или знам ли!? Та, веднъж така като се разминахме с колите, аз отидох и спрях на най-неподходящото място (точно пред блока на бивше гадже, от което той ревнуваше). Просто знаех, че ще мине и след 2-3 мин. наистина мина. Видя ми колата, ядоса се (познавам по карането му) и... Не знам дали е отмъщение това? Не бих го нарекла точно така. Просто както каза леля Цеци - връщам баланса или някак силите се изравняват.
