Една основна причина за загубата на енергия се явява речта.Тя е едно от главните препятствия
по пътя на човека.Първата оценка начовека след неколкосекундното оценяване на външността му даваме според това как
говори.Начинът на говорене,изказът определя човека.Здравото тяло,пъргавият ум и
хубавата реч градят съвкупно хармоничната личност.Съвременните изследвания са
доказали,че грешките при говоренето не са случайни.Те са свързани с менталното
развитие.Заекването,запъването при произнасянето на думи говори за сериозни
емоционални нарушения.Практически,всички болести са психосоматични по своята
природа. Всеки човек,стремящ се към самоусъвършенстване,трябва да стане,на първо място,лекар на собственото си
тяло,на второ място-специалист по граматика,щателно следящ за речта си,и на
трето място-философ,който да очисти съзнанието си от излишното.В живота на такъв човек не може да има място за разхвърляна,логически несвързана реч,физически проблеми/защото
понятието „съсипан и изтерзан езотерик” е доста странно/ и безразличие към
себепознанието. В криминалните среди онзи,който желае да се издигне по-нависоко в йерархията,се учи да контролира езика си.Там нагледно се
демонстрира изказването на Буда,че думата може да убие човека.Речта притежава
особено силна енергетика.Хората,които виждат по-далеч от обичайно
видимото,твърдят,че лицата,говорещи грубо и оскърбително,ведно с натрупаните в
тях обиди,след две-три години по този начин е напълно възможно да развият
раково заболяване.Речта е проява на жизнената сила.Тя е проявление на праната,а
праната е именно жизнената сила.Колкото повече прана има човек в себе
си,толкова по-енергичен и здрав е той.Праната е с най-голям разход ,когато
човекът говори.Особено,когато критикува,осъжда,обвинява,псува.И тук отново
стигаме до въпроса за жертвата под формата на някакво въздържание от това,което
ни се иска да направим в момента-в Бхагават-гита се казва,че аскезата на речта
се състои в умението да кажеш истината с приятни думи. Във Ведическата традиция се приема,че ние възприемаме качествата на човека,за който мислим и ,съответно,говорим,затова е
най-целесъобразно да мислим и говорим повече за хармонични и успешни хора и да им се възхищаваме.Колкото повече е у
човека злобата и завистта,толкова по-трудно му е да каже за някой нещо
добро,като в приказката за Снежанка,когато огледалото казало на злата кралица,че тя е най-красивата на света-ако си спомняте,тогава Братя Грим добавят:"..Най-накрая сърцето на кралицата се успокоило,дотолкова,доколкото може да се успокои едно завистливо сърце".Затова е и по-добре,ако сме решили да правим нещо,да не го споделяме с
никой или ако ще го споделяме,да е с възможно най-малко хора. Мислите определят речта и колкотопо-хаотични са те,толкова по-хаотична и безразборна е речта.Например,писането в нелогична последователност,с множество многоточия,с главни букви в нета,което е равносилно на крясък,не е cool,то издава несвързаност на мислите. Най-трудното в цялата тази история е да приемеш критиката.Едно от качествата на ума е ,че ние сме склонни да
оправдаваме себе си при всяко положение.Колкото човек е по-примитивен,толкова
повече оправдания могат да се чуят от него.Ако идете в затвора,нито един от
лежащите там няма да си признае чистосърдечно,че той е направил всичко сам,а
винаги ще търси външни фактори.Когато човек започне да се издига по-високо в
развитието си,той е в състояние да изслуша критиките па свой адрес,дори и да му
е крайно неприятно.Също следва да се научи да мисли,преди да каже нещо,за да не
засегне невинен човек-обикновено върши работа старият трик да си броиш до
десет,преди нещо да кажеш.Когато имаш да вършиш важна работа,но си
ядосан,по-добре изчакай да отшуми гнева и е хубаво да помниш,че ако действаш
под напора на емоциите,ще сгрешиш.Във всеки случай,ако сте склонни да си
говорите по много и да формирате дълги мисли като мен, трансформирайте това качество така,че да е приятно и да е за благото на другите,а и на
вас,самите.Възможността е да се държите културно,любезно,но леко дистанцирано
от повечето хора,да се живее осъзнато и особено важен детайл,който се
подценява е да се оглеждаме и анализираме отстрани-какво сме казали на грубияна
срещу нас,как сме отреагирали и с какви емоции по отношение на някой
интригант,какви чувства сме изпитали тогава и т.н.
А как е при вас?
