Магия

[Цеци_Вихронрав]

Ок, може и да греша за колежката ти...
Само се замислих за мъжът ти...
Той е бил влюбен в теб и е поискал да се съберете и да имате дете... Ти не си го обичала, мислела си, че е прост и т.н., но въпреки всичко си го взела...
Хайде сега си помисли... Представи си, че ти си влюбена в някой и поискаш да се съберете и да имате дете и дом. Тоя някой се съгласява, събирате се, заживявате и... И скоро след това разбираш, че тоя някой не те обича, не те цени, мисли, че не си му на нивото, че си проста и те е взел само защото... Примерно защото е мислел, че друга няма да го вземе... Та как би се почувствала ти? Така се е чувствал и мъж ти със теб...
Като бях дете майка ми и баща ми ме учеха винаги да се поставям на мястото на другия и с времето развих завидна емпатия. Сега често карам близките си да се замислят какво причиняват на околните преди да започнат да се сърдят...

[Сиси]

Здравейте отново, само ще допълня някои факти,че снощи като писах, много бързах.
Относно избора с този мъж. Както споменах, вкъщи се държаха лошо с мен. Постоянно ми нстякваха как нищо не съм направила и постигнала в живота си. На майка ми и свидеше,че ми сипва порция от манджата. Че съм живеела като на хотел. Нейното пиянство, разправиите с татко ми ми бяха непоносими. Тогава нямах нормална приятелска среда- компания с която да излизам. А бях млада,излизаше ми се с хора от моя творчески кръг. Работех вьв фирма нямаща нищо общо с това което съм учила. И така от самота си излизах сама...просто да пия кафе в кварталното кафене в което срещнах този. Подтикната и от лошото отношение към мен от нашите. Видях че този ме харесва, въпреки че аз не...и се впуснат в тази не добра връзка:(
Преди него, една година преди това се бях запознала с един италианец. Той дойде специални да се запознаем. Харесахме се, отиде си и започнахме всеки ден разговори по телефон и интернет. Но така минаваше времето. Месец,два,три .. година. Очи които не се виждат се забравят. По това време срещнах бащата на детето ми. По късно италианеца дойде.  ..но нищо не бе останало у мен. И историята приключи с него. Понякога съжалявам..но явно е съдба да бъда с българина и да уча тежките си уроци.
Друго искам да подчертая относно простотията му. Когато се виждаше,че детето е различно и трябва много да общуваме с него, баща му гледаше с лека ръка на това. Изведе го на разходка и за да не го гони по градинките, му тикаше в ръцете телефона. Така детето се пристрастяваше и се зомбираше. Молех го, недей това вреди, учи го да се качва по пързалки, на нормални игри....все едно го казвай на вятъра. Ежедневни скандали имах за телефона, но той бе нагъл и продължаваше да си прави каквото иска. Самата аз криех компютъра 5 години,криех и телевизора....но баща му му връчваше текефоните. В момента това здраво физически дете нищо не може да прави. Нищо като връстниците си. Само седи на пейка и гледа телефон. Изпада в истерии ако няма интернет. И си говори сам от чутото по клиповете. Та простия баща доувреди и без това увреденото си дете. Не му помогна за развитието а го доувреди. Бащата също е много стиснат, една стотинка не иска да раздели с мен за уроци при психолог и логопед. Само пари ще взимат и нищо няма да научи- това са думите му. Но иначе дава парите си за айфони и таблети които увредиха детето му. Само за това дава. А детето обожава баща си само заради това. Търси го и го иска ,защото в очите му той е добрия. Аз лошата защото живеем заедно, защото се опитвам да поставям правила, защото аз търпя кризите му и не издържам. А като дойде баща му, айде на мола, айде с айфона и таблета.. грозна картинка. Здраво право дете с провиснала глава гледаща таблет по градинките, където децата скачат и тичат. Аз водя детето по социален живот, по улиците, по магазини да се социализира, в работата ми. А той го води по места където няма хора, по дупки и градинки където няма жив човек и му връчва телефона за да си стои седнал. Много комплексиран и злобен човек. Завижда на хората с пари, с професия. Кара се и псува като кара колата си. Засича ги по пътя от злоба. Българин който не знае български. Не може да пише, една книга не е прочел. Бездуховен,първичен. Със средно образование със завършено с 3. Та....аз взех такъв човек. Но да подчертая, той не се показваше такъв в началото. А и не можеш да го разбереш. Все мълчеше и се усмихваше. И хората си мислят - бреййй какво добро момче...

[Сиси]

Сетих се да ви споделя още нещо.
Преди 16 август 2016, датата на която ме извикаха да говорим майка ми и брат ми- датата на побоя.
На 1 ви август си спомням,че сънувах моя почунал татко, който беше много хубав, дойде при мен, прегърна ме и ме целуна. Беше много усмихнат.
Чудех се какво ли значи това. Суеверна съм и знаех, че не е случайно. Но забравих този сън. 16 дни след това случи побоя. И сега от дистанцията на времето си давам сметка, че той се е явил за да ме предупреди:( Че ме чака това изпитание. Аз има силна връзка с татко ми. Още приживе си четяхме мислите. Силна мълчалива духовна връзка. И до ден днешен гледам портрета му и му говоря. Той е свидетел от онзи свят на мойте ежедневни болки и сълзи. И по време на съжителството ни със зетя му. Виждал е как страдам всеки ден. Целувала съм портрет а му и съм се молела да ми помага. На мен и най вече на детето. Преди няколко години една негова ученичка живееща в чужбина, ми каза че го сънувала и и казал как страда за мен. И досега знам,че ми помага и в работата:) Понеже отчасти ми е свързана с писане, като не мога да се сетя някоя дума или израз, го питам. Тате как беше това? Коя беше думата? И след миг думата идва в съзнанието ми:)

[Цеци_Вихронрав]

Както споменах, вкъщи се държаха лошо с мен. Постоянно ми нстякваха как нищо не съм направила и постигнала в живота си. На майка ми и свидеше,че ми сипва порция от манджата. Че съм живеела като на хотел. Нейното пиянство, разправиите с татко ми ми бяха непоносими. Тогава нямах нормална приятелска среда- компания с която да излизам. А бях млада,излизаше ми се с хора от моя творчески кръг. Работех вьв фирма нямаща нищо общо с това което съм учила. И така от самота си излизах сама...просто да пия кафе в кварталното кафене в което срещнах този. Подтикната и от лошото отношение към мен от нашите. Видях че този ме харесва, въпреки че аз не...и се впуснат в тази не добра връзка:(

С риск отново да изглеждам лоша и груба...
В горните си постове пишеш, че  сте се обичали много с баба ти и тя ти е оставила жилището си. Защо тогава не отиде още тогава да живееш при нея и да избегнеш лошата обстановка в къщи? Можело е и въпреки самотата си да не се хващаш със мъжът си който все наричаш прост или "този"...
Даваш ли си сметка, че цял живот си оставяла друг да поема отговорност за твоят живот? И даваш ли си сметка, че добър или лош то ТИ си подвела този мъж? Ти не си го харесвала и обичала, но си заживяла с него и сега той ти е виновен, че имате различни разбирания за живота, за възпитанието на детето и за това, че не е образован и не ти е на нивото... И те попитах как би се чувствала ако някой те подведе теб така, но ти продължи с нападките по негов адрес...
Момиче, не те нападам, за да се оправдаваш. Нападам те, за да се осъзнаеш! Сянка би ти обяснил от гледна точка на психолог защо вземайки мъж без любов страдаш, ако баба ми обаче беше жива щеше да ти каже нещо от типа: "И Господ каил не е станал, че си излъгала момчето и сега те наказва!"...
Аз не съм психолог като Сянка и не съм баба си, и не мисля, че Бог те наказва, но... Ти сама носиш последствията от действията и бездействията си...
И не си мисли, че те съдя... Аз самата съм правила много по-големи грешки и дивотии от теб и за всяка съм си платила с лихвите... Единственото което опитвам е да те накарам да осъзнаеш, че живота си е твой и само ти носиш отговорност за това как ще го изживееш...
Друго което ме притесни...

Друго искам да подчертая относно простотията му. Когато се виждаше,че детето е различно и трябва много да общуваме с него, баща му гледаше с лека ръка на това. Изведе го на разходка и за да не го гони по градинките, му тикаше в ръцете телефона. Така детето се пристрастяваше и се зомбираше. Молех го, недей това вреди, учи го да се качва по пързалки, на нормални игри....все едно го казвай на вятъра. Ежедневни скандали имах за телефона, но той бе нагъл и продължаваше да си прави каквото иска. Самата аз криех компютъра 5 години,криех и телевизора....но баща му му връчваше текефоните. В момента това здраво физически дете нищо не може да прави. Нищо като връстниците си. Само седи на пейка и гледа телефон. Изпада в истерии ако няма интернет. И си говори сам от чутото по клиповете. Та простия баща доувреди и без това увреденото си дете. Не му помогна за развитието а го доувреди.

Детето ти е специално и със специални нужди. Такива деца трудно се вписват в общата картинка и общуването със връстниците им става трудно, затова и предпочитат интернет и компютър. Не твърдя, че мъжът ти е прав като му тика телефона в ръцете, напротив, ти постъпваш правилно в случая опитвайки да социализираш детето, но... От друга страна баща му е намерил своят начин да общува със синът си и дори този начин да не е правилен все пак общуват и се разбират.
Не забравяй, че този мъж за теб е прост и всякакъв, но за детето е баща му и детето го обича... Колкото и да не се разбирате двамата не трябва това да влияе на детето и не трябва да опитвате да настройвате детето един срещу друг. Аз съм разведена от 18 години, синът ми е вече на 23, но никога не е чул аз да кажа лоша дума за баща му и обратното. А с бившият ми мъж определено не се търпим много и нито той харесва възпитателните ми подходи, нито аз неговите, но се карахме по телефоните и не в присъствието на детето. Моят съвет е колкото и да не се понасяте пред детето винаги да говорите само хубави неща за другия и да не опитвате да го настройвате един срещу друг понеже това съсипва детската психика.
Друго... Нямаш магия, позволила си да те мачкат в семейството, направила си грешка да се събереш с мъж който не само не обичаш, но и не понасяш и си си платила за грешката. Сега е време да се вземеш в ръце, да оставиш миналото, да се освободиш от натрупаните гняв и омраза и да поемеш напред. Всеки сам кове своята съдба. Животът е пред теб... Той има навика да е пъстър, понякога е лек и весел, друг път осеян с препятствия, но винаги имаме избор и този избор очертава бъдещето ни. Спри да оставяш избора на случайността икли на друг човек и ще заживееш по-добре...

[Сиси]

Много ти благодаря!:)

[posleden]

Браво, Цеци!

[theshadow]

Сиси, ето го и моят отговор...

Твоята семейна среда (взаимоотношенията между майка ти и баща ти и отделно към теб и брат ти визирам) е оставила доста сериозен отпечатък върху теб... Това те е спъвало доста в живота, а ако не вземеш мерки да поработиш върху себе си, вероятно ще продължи много да те спъва и за напред... И в любовта включително... Не от магия, а от неосъзнато повтаряне на чужди грешки... Ето какво имам предвид...

Първото, което се набива не само в очите на Цеци–Вихронрав, това е отношението към бившия ти мъж... Да, несъмнено е имал недостатъци, минимум те е оставил да затънеш в дългове, а и за скандали съобщаваш, водени включително пред очите на детето, а е имал и поведение от негова страна, несъобразено с нуждите на заболяването аутизъм...

Но това е само едната страна на медала... Ти възпроизвеждаш отношението на майка си към баща ти и рода на баща ти... Неосъзнато...

Какво имам предвид... Споделяш, че си го взела мъж ти без любов, подтикната от лошото отношение от вашите... Това е видим признак на огромно влияние- ти правиш изборите си, включително за мъж, под чужд напор... Ако този напор го нямаше, животът ти би се развил в съвсем друга посока, нали? След това погрешно решение, правиш следващи грешки, пак под напор, отново без да го осъзнаваш...

Може да се направи едно сравнение-

Това пишеш за думи на майка ти-

"Тя не харесваше рода на татко ми - били прости."

А това са твоите думи към мъжа ти-

"Та така ,аз от семейство интелектуално и на изкуството, се събрах с прост човек, от когото родих дете с увреждане."

Усвоила си лоши неща от страна на майка си и ги прилагаш неосъзнато... Мъжът ти сама пишеш, че в началото не е бил такъв, а в последствие е станал нещо нелицеприятно... Сама почти осъзнаваш кое го е променило, като пишеш-

"Видя че почиват мои роднини и оставам съмъ.Виждаше лошото отношение на майка ми и брат ми ккъм мен и как не ме обичат.Как не обичат и детето ми.И започна да си прави каквото иска."

Това са очевидни влияния върху него от страна на твоя род... С каквито хора се събереш, такъв ставаш... Но не само от страна на твоя род- самата ти си попила от поведение от рода ти, което е доувредило взаимоотношенията ви с този мъж, освен дето изначално е тръгнала връзка без взаимни чувства...

Него няма как да го промениш, но можеш да промениш себе си, заради детето си и евентуално за бъдеща връзка, да не свърши отново зле... Мога да ти кажа какво трябва, а дали ще го направиш, това зависи само от теб-

Трябва да си оправиш самочувствието и да спреш да очакваш нападение от всякъде... Толкова си нападана от собствения си род, че го прехвърляш като очаквания върху всички останали... В случая с роклята... Енергийно чрез рокля е невъзможно да ти се влияе... Чрез предмет не може да ти се направи магия, защото, както писах, енергията, която се използва за направа на магия, е електромагнитна... Ток, по народному казано... Съответно и направата на магия не е нещо като широка употреба... Много малко хора са в състояние да направят магия... Твоята колежка, там, с роклята- със сигурност не може да ти направи такава... Сред колежките ти, със сигурност нито една не е в състояние да ти повлияе енергийно... Ти би го усетила като токов удар от разстояние, ако можеха... Роклята, по принцип предмети разни- не могат да ти навредят енергийно... Освен ако сама не се вкараш във филм... Там вече самовнушението големи поразии може да направи... Но няма да е магия, а самовнушение, което привлича лош късмет...

Случва се друго... Ти си наранявана... Прехвърляш го към останалите... Живееш в страх да не те наранят отново и от там ставаш кълбо нерви, което пък се разчита грешно от околните и получаваш проблеми от тяхна страна...  Това трябва да го прекратиш... Не казвам изобщо да спреш да се пазиш от другите... Има си недоброжелатели и никой не е застрахован от среща с тях... Пази се, но смени начина и причините, по които се пазиш... Сведи суеверието до минимум... Суеверието в случая ти е последица от това, че си била много наранявана... Трябва да го изоставиш максимално това суеверие...

Поработи върху себе си в частта с личния ти мироглед... Изхвърли от себе си всичко, което ти заприлича на нездраво поведение, усвоено несъзнателно от майка ти... Промени си отношението към себе си първо, после и към другите... В момента се опитваш да гониш най-доброто, пак несъзнавано под влияние на систематичното нараняване от страна на сравняването с брат ти... Смени причината да искаш най-доброто... На майка си и на брат си няма да угодиш, дори от ей сега кралица да станеш... Причината е, че не е проблемът в това какво ти не си станала, а проблемът е в това майка ти и брат ти в какво са се превърнали... Проблемът е в тях, не в теб... Това осъзнаеш ли го, от тук насетне вече ще търсиш най-доброто за себе си по един нов начин, с нови причини и те уверявам, че ще имаш хубави крайни резултати, които ще те удовлетворяват...


Изхвърли от употреба и сравненията от типа "прост" и т.н.

Имаш потенциал да се справиш... Това ще промени коренно живота ти... Ще ти даде и шанс за пълноценна връзка с правилния мъж от един момент нататък...

[Irka]

Няма как с яйце да разбереш дали имаш каквото и да е въздействие. Трябва да питаш ясновидец.

Save

Не всеки ясновидец може да види магия и развали такава. Аз не съм ясновидец, но я усещам. Това е толкова рядко явление като халеевата комета. Иначе много хора са филмирани на тази тема

[Solar]

Понеже наскоро ми се насъбраха случки, идвам да ги споделя, пък и май забелязвам някакъв модел на действие.


Вчера бях на концерт на Imagine Dragons, изкарах си страхотно, 10/10 препоръчвам. Имаше много хора, които познавам, но всички се бяхме разпръснали из стадиона и почти беше невъзможно да се нацелим. Като жена, живееща в 21 в., трябваше да обмисля добре как ще се прибера след концерта и с кого. Оказа се, че ще се прибирам сама, тъй като приятелката ми я взеха други нейни приятели. Най-големият ми кошмар е да пътувам в метрото вечер сама. И през цялото време си казвах "ами ако засека някого, когото познавам?". Естествено, при 30 000 души, 25 000 от които се прибират с метро - трудна работа. Да, ама не. Точно влизам в метрото и отнякъде ми изскача една друга приятелка, с която си пътувахме след това заедно.
Две случки от днес. Съмнявам се да не сте чули за шествието днес пред Съдебната палата. Тъй като заемам твърдата позиция, че обществото ни се нуждае от феминизъм, чрез който да осигурим едно свободно и спокойно съществуване на жените в свят, създаден за мъже, пък и съм доста емпатичен човек, исках да заявя гражданската си будност. Питах двама души, които биха имали интерес, но се оказа, че имат работа. Затова отидох сама. Хиляди хора се бяха събрали. По едно време се замислих, че ще е нереално, ако видя познат, което наистина си беше нереално при тези условия. Да, ама след двайсетина минути отгоре ми падна една приятелка, с чиято приятелска група отделихме няколко часа за шествието. В момента, в който реших да не се притеснявам има ли с кого да отида, за да не съм сама, нещата се наредиха.
И последното за днес също е от шествието. От доста време искам да си взема слънчеви очила, но нямах желание да давам пари или да се обременявам с избирането на модел и цвят, твърде ангажиран ми е животът и без това. Но тази нужда си ми върви на заден план. И днес на шествието приятелката ми извади едни очила, които намерила в работата си преди година, но никой не си ги потърсил, и ми ги подари, понеже не й стояли добре. На мен от друга страна ми отиват доста на червената коса и на структурата на лицето. Дори и да исках, по-хубави сигурно сама нямаше да си избера.


Идеята ми е, че когато силно се съсредоточа върху нещо, то не става, независимо колко усилия влагам. Докато, когато не си го слагам чак толкова на сърце, нещата се случват и сами.

[Libra777]

Идеята ми е, че когато силно се съсредоточа върху нещо, то не става, независимо колко усилия влагам. Докато, когато не си го слагам чак толкова на сърце, нещата се случват и сами.

Вече си усвоила и момента "забравяне" след изстрелването на дадено програмиране. Браво на умното ми Соларче, гордея се с теб. Честито!