Има ли начин да се разбере дали аз съм предизвикал смъртта? Някакъв ритуал, врачуване?
Не си предизвикал ти смъртта. Много малко са хората които могат така да насочат енергията си, че да предизвикат нечия смърт и това става само при визуален контакт и от близко разстояние.
И това:
Да , но и съвсем обикновени хора могат да проклинат и клетвите им да хващат- чувал съм много такива истории.
В една от книгите на Тери Пратчет Баба Вихронрав казва "Защо да го кълна, ако няма да ме чуе?!". Това обяснява цялото действие на "клетвата"...
Обшо взето се получава така... Някой А "кълне" Б примерно да не му върви, да му се почерни живота и т.н. След малко Б се спъва случайно, но решава, че се е спънал поради клетвата на А. От там започва да се сдухва, прави глупави грешки и страда от което, но не отчита своите грешки, а приписва всичко на "клетвата". Т.е. той сам се програмира (на това психолозите му казват НЛП - нервно лингвистично програмиране) и поради самопрограмирането и нервното напрежение от мисли по "клетвата" греши още и още и живота му става черен.
Конкретно при теб... Учителките ти едва ли са били по на 20, били са по-близо до 45-50 и е нормално родителите им да са били поне с 20 над тяхната възраст и са починали от някоя от болежките характерни за вече не младите хора. Т.е. родителите на твоите учителки са починали защото им е дошло времето. Ти обаче вярваш на истории за клетви и това съвпадение те кара да мислиш, че си виновен за смъртта на родителите на учителките ти и това ди докарва самообвинения, съмнения във собствените си ценности и съответно депресия.
Аз самата също поддавам и изпадам на моменти в депресия, но... Да ти кажа честно на втората седмица ми доскучава... Това депресията е много скучно и сдухващо състояние, да не говорим, че при мен е придружено и със постоянно главоболие. Та като ми писне да съм депресирана, сдухана, хленчеща и неприятна за околните, че и за себе си казвам "Майната и на депресията!" и започвам да търся с какво да заема ума си, за да се разсея и да върна доброто си настроение.
И за да не решиш, че те будалкам... Последната седмица отново бях потънала в депресия понеже... Понеже отново ме оперираха, в болничен съм, парите отидоха за скъпи лекарства и това сдухва тотално. Днес сутринта синът ми ми каза, че разбира, че ми е гадно и че и той не е щастлив от безпаричието и от това, че съм болна, но е крайно време да се взема в ръце, да си върна оптимизма и да спра да сдухвам и останалата част от семейството със траурната си физиономия... Досрамя ме от думите му... Обикновено аз ги юркам да не се отчайват... И понеже обичам камъни си разрових запасите, гледах ги и ги мотах в ръцете си докато ми дойде музата и натворих куп бижута с помощта на малко тел, а депресията... Тя се дяна някъде, ама къде??? Майната и! Нямам нужда от депресия - много сдухващо действа.
