Омразата

[Libra777]

Самочувствие не е ли по-коректният термин в случая?

[posleden]

А този ресурс не трябва ли да бъде раздаван пестеливо и само там където ще бъде осъзнат и ценен. Искам да кажа, право на любов има всеки, но ако се гледа на любовта само като на чувство... не знам. За мен по-скоро любовта се намира в действията на индивидите спрямо себе си и спрямо околните. Освен това - дори при този вариант пак може да се предприеме действие, което да е с изходен заряд любов, но проявлението да е разруха, неосъзната при това и човека да продължава по този начин.

🙂

[Astaroth]

Самочувствие не е ли по-коректният термин в случая?

Представи си егото като едно второ аз на цялото ти същество. Но това второ аз не е точно копие на истинското ти, първично аз. Тоест - има неща за които се подценяваш и такива за каквито се надценяваш, а също съществуват и неизследвани територии във въпросното его. Именно чрез него обаче се осъществява връзката с реалността. Его може да се разгледа и като себевъзприятието на човека.... В тази връзка, човек с тотално отсъствие на такова според мен не съществува. И именно чрез проявление на егото разбираш коя част от него отговаря на истината и коя е илюзия. А самочувствието идва от друго място и мисля, че за всеки е индивидуално... поне при мен е факта, че всеки ден се стремя към развитие без значение в какъв аспект.

[Solar]

Няма по-живо усещане от това да знаеш, че нещо не си струва любовта и жертвите ти, но ти все пак напълно осъзнато да проеължаваш да ги даваш. Яко е просто. Готино е. Живо е.

Това ми звучи като мазохизъм. Как ще се запазиш психически и емоционално, ако отдаваш толкова много от себе си дори когато не е нужно/искано? Твоите чувства са ценни и ако не се зачитат, не виждам защо трябва да ги пилееш.

[Libra777]

Не бих казала, че е мазохизъм... Самото усещане да даваш от себе си (от емоциите и чувствата си тоест) е зареждащо и те прави способен да генерираш още повече енергия, която да отдадеш... И така до безкрай. Затова казвам, че е живо.

[Astaroth]

Импулсът продължава докато работиш с обекта. Може да е поддържащ заряд за стабилизиране на система. Може да покрива зона, като се работи сам или в екип. Изисква отлично владеене на собствената система. Възможно е да се използват паралелни или последователни конфигурации за работа в екип.

Ммм, добре де, но ако обекта разчита само на нас, се появява въпроса и до колко време ще издържи сам човек да носи товара. Понеже от един момент натам някои неща се явяват удобни извинения за напълно осъзнат вампиризъм.  Това при стабилизирането на система. Иначе за покритие на зона - мисля си, че нещата стоят малко по-различно... И ако говорим за едно и също нещо, там имаме мултиплициране и усилване на изходния заряд и обратното му завръщане към нас. При всеки случай обаче, да - отлично владеене на собствената система, защото ставаш генератор, предавател и приемник в един и същ момент.

[Solomon]

но ако се гледа на любовта само като на чувство... не знам.

Точно така - заражда се като чувство в теб, и после това чувство го впрягаш в действие...
Като гледаш да не изпържеш човека от прекалено много любов...защото и това може да стане...

Ммм, добре де, но ако обекта разчита само на нас

Не, не...ти разчиташ на него...

[Solomon]

Помня, помя  ...исках да кажа, че не е нужно да даваш цялата си любов, а както ти го казваш - да го побутнеш малко...иначе то та'а любов...може да почнеш да светиш...а и другия по някое време ще светне и...Загазихме я, ако има наблюдатели!


Нали пред теби го упражнявах, бе тате...и ти веднага усети, като на она'а германка й светна'а очичките...

[posleden]

Втората среща беше онази вечер в Стария град на Несебър.

[posleden]

и...Загазихме я, ако има наблюдатели!

Майтапиш се със стария Последен, Соломоне. Бива ли тъй ... Ма, така е - младостта не прощава.

[Цеци_Вихронрав]

Ма как от любов и омраза стигнахте до програмиране, сливане и прехвърляне на чувства?!?
Дай на магьосник проста тема и той ще сътвори куп магии дето да се чудиш за чий са му.
Като обичаш... Ами обичаш! И колкото повече обичаш, толкова повече любов има в теб за  раздаване. Ако вземете и да мислите ще схванете, че съм права.
И да си мина на примерите, че не ме бива да философствам като вас.
Обичам близките си, боготворя приятелите си, обожавам котките си и с това любовта ми ни най-малко не се изчерпва. Имам още любов за всички животни на света и за още куп нови приятели. И факта, че обичам ме зарежда емоционално. Достатъчно е като ми е зле да се сетя за някой който обичам и ми става по-добре. Забележете не някой който МЕ обича, а някой когото АЗ обичам..
Омразата... Ами там се изразходва енергия и колкото повече мразиш, толкова повече отравяш себе си и изразходваш енергията си.
Просто и ясно!

[Libra777]

Обичам те, Цеци 

[Solomon]

и...Загазихме я, ако има наблюдатели!

Майтапиш се със стария Последен, Соломоне. Бива ли тъй ... Ма, така е - младостта не прощава.

Ни най-малко! Някой с Първо зрение може да гледа от некой ъгъл...а дали ще знае какво вижда, е по-важният въпрос...


Когато онзи непознат го направи в Стария град, си беше черно на бяло магия. Може би съм го видял аз, може би пък той ми е позволил да го видя.
Когато с един приятел бяхме в Лондон и си говорихме такива щуротии, аз реших да демонстрирам наученото...не целият процес беше пред него - него го нямаше по някое време...и като се върна, веднага ме попита какво точно упражнявам....защото се виждаше, че упражнявам нещо...

[Solomon]

Нали...идеята е да упражняваш нещата скришом, докато задобрееш...че после да не те забелязват...

[Jadis]

Не мога да ги упражнявам скрито. Котаракът винаги ме надушва, понякога критикува. А като си впие очите в мен, знам, че трябва да спра.