Четох от трета страница насам, защото темата я създадох аз и последно имаше само 2 страници и ще се опитам да включа малко от всичко, което всеки е казал, но ще започна с темата, която ми хвана окото на първо място, което е любовта и омразата.
Мога да се съглася с това, което каза леля Цеци, че ако обичаш, обичаш и се поражда по-голяма любов (цитирам от памет, не точно както е написано.) и то е така, но в наши дни самата дума "любов е злоупотребена". Много са хората на които, ако им дадем да изберат, между това да притежават "света" или да са в сегашното си любовно състояние, да го нарека по някакъв начин, те биха избрали света, защото никога не са доволни с това, което имат, в момента, в който виждаме, че се нарушава баланса в една връзка, почваме да търсим нещо, което да ни върне към първоначалното състояние на екстаз и на тази така наречена тръпка, която наричаме "любов". В наши дни, ние ползваме думата "любов", когато сме с някого, който ни кара да се чувстваме щастливи и добре, когато сме с него казваме, че го обичаме, но не правим разлика между това дали го обичаме или просто харесваме компанията му. Повечето хора в наши дни обичаме с условието да сме щастливи с този човек и в момента в който не сме... е, това е история, който всеки един от нас може да разбере.
Сега ще обърна малко внимание на омразата. Според мен, нито любовта, нито омразата не могат да съществуват едно без друго след като едното поражда другото. Няма как да кажем, че харесваме нещо, ако не знаем какво не харесваме преди това. Няма как да кажем, че обичаме нещо без да кажем, че не мразим друго. Двете неща са пряко зависими едно от друго, но все пак бих искал да чуя и вашето мнение.
Четох също разговора между Последен и Либра за развитието, дисциплината и волята.
Да започнем с развитието. Развитието се гради върху нещо, на-първоначално се гради върху цел, мечта или подобни. Няма как да градим върху нещо, което не искаме насила, защото рано или късно, тази нужда ни задушава и ни съсипва. Веднъж имайки целта, почваме със създаването на план и го следваме, като го променяме, когато не работи и по този начин ние се адаптираме и развиваме едно нещо много важно в наши дни наречено гъвкавост, която е много важна за оцеляването ни, особено във толкова бързо-променящи се времена.
Дисциплината, нещо наложително за всеки човек, който иска да постигне нещо в този живот, трябва да бъде практикувана постоянно и идва момент в който почва да ти става навик, макар, че не е правилно изразено. Ще дам пример със себе си. В момента съм подкарам едни курсове за програмиране и там ми отива почти цялото време, поради която причина, не пиша толкова много във форума, но аз самия съм си поставил цел и съм се отдал на това, преподреждайки ежедневието ми върху самото обучение, но за да бъде спазен този режим е важно човек да умее да се контролира и да може да се съсредоточава, дори, когато не иска.
Последното нещо, което четох, което мисля да оставя мнението ми е за това как се обсъждат практики в отворената зона, когато не са за тук. Ще е полезно, ако тези практики, бъдат обсъдени във специална секция или да се направи "свободна зона" в затворените секции, където да могат да се обсъждат такива неща.
