Здравейте скъпи съфорумници. Днеска докато говорих с един приятел той ми представи тези две интересни теми. Емоционална интелигентност и академична интелигентност. Предполагам, че заглавието говори само по себе си, но все пак ще обясня какво е на кратко за хората които не знаят.
Академичната интелигентност е това да си много начетен човек, докато емоционалната интелигентност е да можеш да си контролираш емоциите.
Сега идват и въпросите ми към вас. Мислите ли, че е правилно да се разделят чак до такава степен ума и емоциите щом едното се нуждае от другото за да действа? Какво мислите по въпроса, какво разбирате под емоционална и академична интелигентност?
Любопитна тема, Veleroth 
На първо място бих интерпретирала понятието "интелигентност". Моето мнение е, че белег на висок интелект е да умееш да обработваш информация, да я класифицираш в някаква удобна за мозъка схема и да я използваш в нови ситуации, като успяваш да обвържеш различни "парчета" от нея, така че да изведеш смисъл и адекватно умозаключение. На този принцип се изграждат моделите на изкуствения интелект, например. В този смисъл, многознайковците може да са интелигентни, а може и да повтарят заучени неща, които обаче не могат да се нарекат плод на техния интелект.
За емоционалната интелигентност споделям мнението на Цеци. Емоционално интелигентните хора усещат чувствата на околните, могат да проявяват емпатия и са по-адекватни в реакциите си към поведението на другите, защото разбират от какво е породено.
Не смятам че двете неща - емоционална и "академична" интелигентност, се изключват задължително, но пък някои хора могат да демонстрират превес на логическата мисъл. Бих казала дори, че не може да не си интелигентен по принцип, а да проявяваш емоционална интелигентност. Може да не те влекат точните науки, но да използваш интелекта си в други направления.
