Медитация и фокус

[Solomon]

Темата е за медитация и концентрация върху тялото...мои си разсъждения...


Забелязал съм, че по време на медитация (класическа или с визуализация), когато не е подготовка на съзнанието за друга практика ( а и да е, понякога пак...) много често фокусирам върху областта на главата и задната част на клепачите, очите, а не върху цялото тяло...Убеден съм, че тази грешка я правят много хора, я несъзнателно, я съзнателно - с цел да "активират" хипнагогични образи (онези образи които се появяват със затворени очи)...


Защо според мен е грешка - защото при по-често практикуване, това може да доведе до временно изместване на фокуса на тялото и в будно състояние...ако фокусът е изместен прекалено много към главата, тогава може да се появят проблеми с координацията и прекомерно използване на зрителното сетиво, замайване...ще кажете, че съм маниак на тема дереализация, но мисля, че може да доведе точно до това, защото при дереализация, човек има чувството, че гледа не през очите си, а някъде през тила (все едно гледа от вътрешната част на главата, tunnel vision - "тунелно зрение"  му викат), примерно - това може да се случи, когато фокусът е изместен изцяло към областта на главата...Освен това съм чел, че дереализацията се свързва и с медитативните практики, може би именно заради тази грешка.


Според мен, най-правилно е фокусът да бъде равномерен - за цялото тяло...или пък в областта на Дан Тян - центърът на тежестта, това е естественият, заложеният фокус...


Моля да споделите мнение, опит...или поне да си признаете грешките  ...и да напомня - медитацията съвсем не е от най-безопасните неща, които можете да вършите сами вкъщи...

[Libra777]

ще кажете, че съм маниак на тема дереализация

  И деперсонализация.
Постоянното изучаване на болести може да докара на човек хипохондрия...

На мен фокусът ми естествено пада на нивото на втора чакра, даже обичам да си слагам дланите там, но често отделям няколко минути внимание на главата, за да отпусна обиновено напрегнатите си мускули около очите. Не го смятам за грешка, защото ми се отразява много добре не само на психиката, но и на зрението... Чувството, че "гледам през тила" го имам, когато цяла седмица съм спала по два часа на денонощие, но не и когато правя тази практика и категорично не се появява по-често откакто медитирам...
А за другите евентуални проблеми заради медитация - смятам, че е нормално ако всички мускули в тялото се отпуснат, това да се случи съответно със сърцето и кръвоносните съдове и като резултат кръвното да падне.

ако фокусът е изместен прекалено много към главата, тогава може да се появят проблеми с координацията и прекомерно използване на зрителното сетиво, замайване

Звучи като проблеми с вестибуларния апарат. Често ми се случва, като кръвното ми реши да си прави майтапи (много е забавно... за околните )
 

[Solomon]

Добре правиш, но описваш релаксация...а релаксацията не е медитация. Медитация е когато отсъстват всякакви мисли (класическата) или се концентрираш върху образ, звук, мантра и т.н. (съзидателна, упражняваща един вид)...


Та, по време на медитация се случва така, че обръщам повече внимание на горната част от тялото...все едно "мислите ми са в главата, там трябва да ги спра"...което нали, е абсурдно...или искам да достигна хипнагогия (за забавление или нещо друго, понеже това е едно чудничко състояние)...и съм сигурен, че не съм единственият, който е допускал тази грешка...и при продължително практикуване, това води до промяна в осезанията, което не е редно да се случва точно по този начин...та, да предупредя...


За хипохондрията - искам, не искам, работа ми е да уча заболяванията...а и дп/др не е нещо през което да не съм минал...

[Libra777]

Добре правиш, но описваш релаксация...а релаксацията не е медитация.

От релаксация постепенно минавам в състояние на медитация, обратното също. Доста по-лесно е първо да отпусна напрегнатите части на тялото, а после да оставя съзнанието да си почива... Фокусът някой път се измества  или "изчезва", но понякога си остава в главата. Не виждам някое от тези като грешка.

Та, по време на медитация се случва така, че обръщам повече внимание на горната част от тялото...все едно "мислите ми са в главата, там трябва да ги спра"...което нали, е абсурдно...

Като "искаш да ги спреш", не се ли получава обратното? Тоест, трябва да ги пуснеш да си отидат по-скоро...

За хипохондрията - искам, не искам, работа ми е да уча заболяванията...

Учи ги, но... Не е задължително сетивно да минеш през всичките.     Тази работа е все пак осъзнат избор.

[Solomon]

Фокусът някой път се измества  или "изчезва", но понякога си остава в главата. Не виждам някое от тези като грешка.

Казвам "грешка" защото става лош навик, свиква се просто. Лош навик, защото не е естественото усещане за тялото. Свиква се, аналогично на свикването на усещането на енергията, примерно...или нещо такова...

Като "искаш да ги спреш", не се ли получава обратното? Тоест, трябва да ги пуснеш да си отидат по-скоро...

Тук исках да покажа в какъв ред на мисли хората насочват вниманието си към главата...не че ги спирам с някакво кранче...

Учи ги, но... Не е задължително сетивно да минеш през всичките.     Тази работа е все пак осъзнат избор.

Нали знаеш какво казват - докторите минавали през всички заболявания, които изучават...
Не съм минал през всичките, само няколко...и интересното е, че в повечето пъти се оказвам прав когато спекулирам. 

[Libra777]

Това вече зависи от практикуващия и неговите собствени възприятия, усещания, нагласа...

[Solomon]

То реално винаги зависи от практикуващия. 


Май трябва да отворя секция "магъзническа патология"...

[Libra777]

Май трябва да отворя секция "магъзническа патология"...

Нямаме си такава още

[Libra777]

Нали знаеш какво казват - докторите минавали през всички заболявания, които изучават...

За да помагаш на другите да оздравеят, давай и личен пример...   Не бъди диетолог с наднормено тегло или очен лекар с 10-ти диоптър (това, разбира се, в кръга на шегата)

[Цеци_Вихронрав]

Аз като работеща вещица нямам време като вас младите да медитирам в усамотение и да следя къде и какво напрежение се натрупва. Просто в момента в който започна да върша нещо монотонно дето не иска мислене си оставям мислите да текат. И мозъкът ми скача от мисъл на мисъл, а аз гледам да не се задълбая в никоя от тях докато в един момент мислите свършват и мозъкът ми се изключва за кратка почивка и те ти медитация. Няма напрежение, няма нищо при все, че тялото ми не е в покой, а си върши монотонната работа като вчера например да слага кабелчета на работа.

[Solomon]

Цеци, това е сигурно защото фокусът ти е насочен "навън"...
По мое усмотрение - при медитация фокусът може да бъде изместен навън или навътре...навън - осезанията около тялото, навътре - осезанията в тялото...Може да се тренират и двете в зависимост от това каква е практиката ти, в смисъл с какъв тип магия ще се занимаваш...
Нищо чудно, че Лисън(тудъуайълд) усеща какво има около мене, а аз по-скоро усещам какво има в нея, когато магъзничестваме...Това най-вероятно защото е свикнала фокусът да е навън, а аз съм свикнал на обратното...и в зависимост от способностите, които искаш да придобиеш, може да се тренират видовете ...остава само Лисън да потвърди, че докато медитира, по-скоро усеща "около нея" и ще стигнем до някакво знание...  


Другият аспект, който в началото нарочно не споменах е движението на енергията...тя следва вниманието...и прекалено много внимание към главата - за монасите, целящи просветление някакво, може би е окей, но постоянно такова внимание - тц, не ми се струва...
Не знам дали днес се обяснявам като хората...

[listentothewild]

Така е, Соломонче.
Вероятно усещам повече какво е "около мен (теб)", отколкото в мен/теб ... Нито мога да го обясня по научномУ, нито... М-да, който може да опита. Аз не съм много в кондиция в момента.

[Цеци_Вихронрав]

Соломон, бъркаш сливане с медитация. Или пък медитация над нещо с обикновена дълбока медитация целяща мозъкът ти да се рестартира един вид.
Аз при медитация изключвам тотално. Не усещам ни от вън, но от вътре. Даже като работя нещо не го отчитам, просто ръцете ми го правят на самотек.

[listentothewild]

Соломон иска да каже, че при сливане той усеща мен (положението на тялото ми), а аз - какво има около него (предмети, хора).

[Libra777]

Аз при медитация изключвам тотално. Не усещам ни от вън, но от вътре. Даже като работя нещо не го отчитам, просто ръцете ми го правят на самотек.

И при мен понякога се случва така като краен резултат, но не знам как ти успяваш да го постигнеш ей така, между другото. Аз трябва първо да полежа/постоя 10 минути и съзнателно да се отпускам, отпускам, отпускам... Докато мозъкът ми реши да спре да мисли. Вниманието ми понякога остава върху усещането на главата или корема, или понякога дланите и ходилата, но друг път "се разнася навсякъде" и изобщо не знам усещам ли, не усещам ли нещо.

Другият аспект, който в началото нарочно не споменах е движението на енергията...тя следва вниманието...и прекалено много внимание към главата - за монасите, целящи просветление някакво, може би е окей, но постоянно такова внимание - тц, не ми се струва...

Надали монасите постоянно имат дереализация, soo...? Трябва доста упорито да се опитваш, за да си "пренатовариш" главата с енергия и да се получи дисбаланс в тялото ти... Освен това вниманието там по-скоро би раздвижило потока на енергията, отколкото да я застопори и видиш ли, да ти натежи главата. Най-много да си засилиш кръвообращението и да зачервиш малко бузките.