...и даже малко ти завиждам, защото сега съм в период на "не знам къде се намирам" и "чак мозъкът ме боли от толкова тренировки". Сенсеите ми решиха (без да ме питат), че ще участвам в световното първенство по карате тази есен, а аз преминавам през процес на себеубеждаване, че в тези състезания има смисъл...
Meanwhile, на 20 години съм, а вече със спортни травми (заради Важните състезания). Очаквам на 30 да куцам с бастуна и да пъшкам при сядане/ставане/навеждане
Това звучи като доста сериозно начинание, но според мен трябва да се вслушаш в това какво искаш ти - дали това е да бъдеш състезател, или нещо друго. Ако не го чувстваш като твоето, няма смисъл да се напъваш да преследваш чужди мечти. А ако пък това е нещото, което те кара да се чувстваш жива, действай с пълна сила.
А иначе не се притеснявай за бастуна - английските баби са му намерили начина с моторните колички, с които изпреварват автобусите по малките хълмисти пътища
Да не се окаже, че ще ти дишаме прахта след 10 години
.