Хайде малко да пофилософстваме!!!
Мисля, че всички усетихме, когато изригна вулканът от backlash и негативи, но и патриотични писания, подкрепящи постиженията на Кубрат, около мача му с Джошуа. Аз си признавам, че не съм го гледала, а пък нямам намерението и да го гледам. Но тези две полярни позиции запалиха интереса ми и ме накараха да се замисля кое е по-важното - колко големи са ти постиженията, или как се представяш като личност?
Според мен това проправя път на една доста интересна дискусия и ми е чудно да разбера вие какво мислите. А пък и аз ще споделя на какво мнение съм.
За мен хората трябва да бъдат оценявани на първо място по това какви личности са. Независимо какви успехи жънеш в реализацията си, ако не можеш да проявиш достойнство, редом с адекватно държание, дисциплина и прилично отношение, аз не съм склонна да се тупам в гърдите, подкрепяйки те. Не толерирам хора с нереалистична самооценка, със самочувствие без покритие и с нагло поведение. Защо? Давам пример от живия живот...
Частната ми, подчертавам частната, учителка по английски е най-добрият преподавател, който някога съм имала честта да срещна. Толкова е земна, а в същото време има основанието да се перчи напред-назад като петел и да се самоизтъква колко е добра. Като заклет перфекционист никога доволен на 100% от представянето си, веднъж и обяснявам колко много имам да уча, че все още не съм fluent и ми предстои дълъг път, а тя ми казва: "...и аз все още се уча, винаги ще го правя, все някъде в някоя книжка ще излезе дума, която не знам..". А пък наперени кокони, получили дипломи от съмнителни институции, с английски език на ниво B2 (даже се изхвърлих тук) преподават с триста зора в долнопробни учебни заведения, но пък не пропускат да изтъкнат колко са елитни...
Дори и сега, когато се сещам за нея, първото нещо, което ми изниква в главата, е колко комфортно ти става в нейно присъствие, колко разбрана, мила и добра е, а не фактът, че ме научи на тоя език, бейсикли. Това идва на второ място
. И до днес я препоръчвам на всички, нуждаещи се от помощ, не само защото е уникален преподавател, но и защото е уникална личност, от която се учиш само наблюдавайки отношението й към предмета, живота и хората.
Човекът за мен стои на първо място, след това идва всичко останало.