Автор Тема: Meдитацията и някои други техники в книгите на Кастанеда  (Прочетена 51124 пъти)

Неактивен keysha


Монотонната работа върши същото.


Toва отчасти е вярно. Можеш да спреш вътрешния диалог докато белиш картофи, докато правиш чай или кафе (японската чаена церемония ча но ю прави точно това). Магьосниците от книгите на Кастанеда правят същото :


Той яде много бавно и въобще не проговори. Тоталната му задълбоченост в яденето ме накара да осъзная, че те всички постъпваха така: ядяха в пълно мълчание.(Втория пръстен на силата)

Помагах му да изчисти някакви сушени билки. Дълго работихме в пълно мълчание. (ЕДНА ОТДЕЛНА РЕАЛНОСТ)


Но това са спомагателни техники, а в някакъв момент от развитието на един магьосник те се превръщат в навик, в начин на живот.
Следващите цитатите описват развитието на втренчването :



Втората серия в поредицата на втренчването било да се втренчваш в периодични явления: дъжда и мъглата. Тя каза, че втренчвачите могат да фокусират своето второ внимание върху самия дъжд и да се движат с него или пък да го фокусират зад него и да използват дъжда като един вид лупа, за да видят скрити неща. Места на силата или места, които трябва да се избягват, се откривали чрез втренчване в дъжда. Местата на силата били в жълтеникава светлина, а местата, които трябва да се избягват, били в наситено зелено.
Ла Горда каза, че мъглата безспорно е най-загадъчното нещо на света за един втренчвач и че тя може да бъде използвана по същите два начина, както и дъжда. Само че не се поддавала лесно на жените и дори след като тя самата се освободила от човешката си форма, мъглата останала недостижима за нея. Тя каза, че Нагуалът веднъж я накарал да „види" някаква зелена мъглявина над един облак мъгла и й казал, че това е второто внимание на един втренчвач в мъгли, който живеел в планините, където били тя и Нагуалът, и че той се движел с мъглата. Тя добави, че мъглата се използвала, за да разкрие духовете на неща, които вече не съществуват, и че истинското майсторство на втренчвачите в мъгли било да остават своето второ внимание да проникне в онова, което тяхното втренчване им разкрива.

Неактивен Solomon

  • бял маг на черни райета
  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1696
  • Total likes: 202
  • Karma: +94/-2
    • Профил
Претоварването на вниманието води до спиране на вътрешния диалог.
Писано е като "сензорна депривация" в Хаос магия - има същото значение - "претоварване на сетивата"...и се ползва за навлизане в състояние на транс...Кастанеда го е маскирал като "спиране на вътрешния диалог"...


Монотонната работа върши абсолютно същата работа...монотонни звуци (ритми) - също...състояние на екстаз - също...сензорно изключване също е път към такъв вид транс...
Магията е само наука, която все още не разбираме...

Неактивен keysha

Сензорната депривация е точно обратното. Докато при правилната походка вниманието се претоварва със сетивна информация, при сензорната сетивата се лишават от информация. Между другото и в София има вани за сензорна депривация, но е скъпичко. Представлява съд пълен със солена вода за да не потъва тялото с постоянна температура около 37 градуса, намиращ се в шумоизолирана и абсолютно тъмна стая.

Неактивен Solomon

  • бял маг на черни райета
  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1696
  • Total likes: 202
  • Karma: +94/-2
    • Профил
Мда, права си...моя грешка...по значение депривация и претоварване са различни неща...


Но мисълта ми беше...и претоварването и лишаването водят до едно и също, защото претоварването само по себе си води до лишаване...Това съм го описвал някъде в закритите...
Магията е само наука, която все още не разбираме...

Неактивен keysha


Eдин цитат специално за Astaroth  [ok]   , с неговите защити и атаки :   [size=78%] [/size] [witch]


— Всичко, което мога да ти кажа — каза дон Хуан, — е, че воинът никога не е достъпен. Той никога не стои на пътя, в очакване да бъде напердашен. Така той свежда до минимум шансовете на неочакваното. Това, което наричаш произшествие, в повечето случаи лесно може да се избегне, освен от глупаци, които живеят както дойде.
— Не е възможно винаги да се живее стратегически — казах аз. — Представи си, че някой те чака с пушка с оптически мерник някъде. Той може да те съзре точно от петстотин ярда. Какво ще направиш?
Дон Хуан ме погледна с недоумение, а после избухна в смях.
— Какво ще, направиш? — настоях аз.
— Ако някой ме. чака някъде с пушка с оптически мерник? — каза той, явно имитирайки ме.
— Ако някой се с скрил от погледа ти и те чака. Няма да имаш никакъв шанс. Не можеш да спреш куршума.
— Не. Не мога. Но още не разбирам мисълта ти.
— Мисълта ми е. че цялата твоя стратегия изобщо не може да ти помогне в подобна ситуация.
— О, може. И още как! Ако някой ме чака някъде с пушка с оптически мерник, аз просто няма да отида там.

Неактивен Astaroth

  • Специален достъп
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 305
  • Total likes: 95
  • Karma: +45/-0
    • Профил
Ясновидство... Мда... Обаче примера не е уместен... Бъдещето е динамично и подлежи на промяна. Поради тази причина трябва да можеш да се оправяш на момента без предварителна подготовка или патерица.
"Именно защото не търси признание, то не може да му се отнеме..."

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
Ако някой ме чака някъде с пушка с оптически мерник, аз просто няма да отида там.

Хич ме няма във филосовстването. Сигурно е от годините... Ама пък съм добра с примерите.

Колкото и добър маг да си някак не можеш винаги да живееш нащрек дали някой, някъде не те дебне. Има моменти когато се отпускаш било за да не хабиш излишна енергия, било защото си се замислил дълбоко или както в конкретния случай с мен, защто бях си пуснала музика на слушалките.

Ама да почна отначало. 6 години назад есента бързам сутринта за работа. И понеже съм станала като никой път в последният момент съм недоспала и непила кафе. И нещо ме човърка под лъжичката, но поради неадекватност от недоспиване не му обръщам внимание и съм надънила музиката в ушите си докато... Някой ме тупна по рамото, обръщам се и получавам серия от юмруци в лицето.
Ако си бях отспала, ако бях станала на време и си бях пила кафето, щях да обърна внимание на присвиването под лъжичката (т.е. неприятно усещане в слънчевият сплит) и да съм нащрек, но... Недоспала и неадекватна.
При първите удари бях толкова шокирана, че даже не усетих болка, а единствената мисъл в главата ми беше, че на филма 'Роки" не е пресилено колко далеч хвърчи кръвта при удар в носа. В следващият вече шокът го нямаше, но осъзнах, че още няколко удара и ще загубя съзнание. А падна ли, улицата е неосветена, аз съм с тъмно яке, на средата на улицата сме и шофьор не би ме видял докато не ме прегази. Т.е. докато не ме усети под гумите на колата. Тъй като от ударите аз вече нямам сили да ударя, ритна или бягам единственото което ми идва на ум е, че ми трябват фарове на кола. Големи фарове на кола които да уплашат нападателя. И ги програмирам в състояние на полуприпадък. И в следващият момент насреща се носи камиона който извозва отпадъците, фаровете големи и клаксона бучи на макс. Нападателя избяга, аз полиция, болница и т.н.
Та мисълта ми е, че и без да ползвам претоварване си имах предупреждението, че ме чака нещо гадно, но от недоспиване не реагирах.
Май да взема да повторя... За мен магията е лесна и забавна. Някак не се виждам да се товаря с претоварване и други сложни и неприятни техники, за да постигна нещо което мога с някоя приятна или поне практична техника.
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен keysha


— Не е възможно винаги да се живее стратегически — казах аз.


Така говори и Кастанеда, а дон Хуан го убеждава в обратното. Далече съм от мисълта да се правя на дон Хуан.


Хората са различни. За едни е достатъчно да обикалят в кръг из парка, други се стремят към Еверест... и някои го достигат.
Обикалянето из парка е лесно. Дали е и забавно не съм сигурна. От един момент нататък е просто навик, повтаряне и повтаряне на нещо до болка познато. Едно и също, едно и също докато дойде ден вече да нямаш сили и за това.


Пътят към Еверест не е лесен със сигурност. Напротив, той е смъртно опасен. Дали може да се нарече забавен също не знам. Със сигурност носи удоволствие и това удоволствие е достъпно само за много силни хора.
Пътят до Еверест минава през много по-малки върхове, всеки следващ е все по труден и винаги е различно. Няма повторения, няма скука и досада и така до края.


Кое от двете да изберем? А изобщо имаме ли избор?

Неактивен Blackwolf

  • Global Moderator
  • Jr. Member
  • *****
  • Публикации: 96
  • Total likes: 7
  • Karma: +17/-0
    • Профил
    • http://ulfrden.blogspot.com/
Re: Meдитацията и някои други техники в книгите на Кастанеда
« Отговор #23 -: 24 Август 2021 10:03:39, Вторник »
Яко сте се захванали... Не се заяждам, но какво ви дава всичко това?... ;)  Освен усещането, че правите нещо специално, значимо и по-така? :::)