Кастанеда и Теорията на симулацията

[keysha]

Теорията:


Теорията, че живеем в симулация тръгва през 2003 г. от световно известния философ Ник Бостром. Тази теория твърди, че света, в който живеем не е нищо повече от компютърна симулация. Нещо, което много други умове са подозирали от векове насам, но не са имали понятието „компютърна“, за да могат да формулират логически издържани теории. Според съвременните учени, които се занимават с тази теория, може да има милиарди симулирани светове и само един реален. Ето защо вероятността да сме в реалния е изключително малка…


Вероятно всичко това ти звучи абсурдно на фона на това, което виждаш с очите, чуваш с ушите си, помирисваш с носа си и усещаш като допир. Не забравяй, че всичко, което имаш като възприятия и преживявания са всъщност мозъчни импулси в твоята черепна кутия. Чрез въздействие върху определни мозъчни центрове може да бъде постигнато абсолютно всяко едно усещане, без да можеш да го отличиш от това, което наричаш „реално“. Ето защо дори хора с ампутирани крайници понякога усещат болка в липсващите крайници. Всичко е в главата…




И Кастанеда :


Дон Хуан ми обясни, че светът, който възприемаме, няма неоспоримо съществуване. Тъй като сме свикнали с него, вярваме, че това, което възприемаме, е един свят от предмети, които съществуват такива, каквито ги възприемаме, докато всъщност няма свят от предмети, а по-скоро една вселена от излъчвания на Орела.


Тези излъчвания представляват единствената неоспорима реалност. Това е една реалност, която обхваща всичко, което съществува, това което може да се възприеме, и това, което не може, познатото и непознатото.
Виждащите, които "виждат" излъчванията на Орела, ги наричат команди заради тяхната неоспорима, безапелационна същност.
Всички живи същества са принудени да използват излъчванията и ги използват, без дори да разбират какво представляват те. Обикновеният човек ги интерпретира като "реалност", а виждащите, които "виждат" излъчванията, ги интерпретират като правилото.
Въпреки че виждащите "виждат" излъчванията, те не могат да знаят какво е това, което "виждат". Вместо да се обвързват с догадки, виждащите се занимават с функционалния въпрос как могат да се интерпретират командите на Орела.
(Шест обяснителни постановки. Карлос Кастанеда)


Забелязвате ли приликата?

[Solomon]

Ами...потчи съм сигурен, че Кастанеда говори за друго...и сякаш всъщност говори за възприятията на индивидуалния човек, отколкото за възприятията ни за света като цяло...Но не съм Кастаденолог, тъй че Сянката ще каже...


Относно теорията - това даже не е теория, а е хипотеза...ако питаш мене, не бих я нарекъл и хипотеза, защото това със компютърната симулация е като....ами като да кажеш, че има голям шанс, Вселената да се крепи на четири гигантски слона, които стоят върху още по-гигантска костенурка, наречена А'туин......ако си чела Тери Пратчет...


Тоест, за такова нещо нямаме никакви доказателства - това е просто догадка от областта на дървената философия...и на дървените философи им се пада да докажат, че реално има някаква възможност да има нещо такова...а такова доказателство липсва...никога няма и да има такова - защото възникването на самата "хипотеза" за имането или нямането на такова нещо лежи върху чиста фантазия, възникнала заради особеностите на времената в които живеем...


И въобще не е здравословно да се мисли върху такива фантасмагории...защото после - екзистенциални кризи, депресия, тревожно разстройство, паник атаки, деперсонализация, дереализация и пр...

[Cernunnos]

Соломон, прав си, че не е хубаво да се разсъждава върху такива хипотези... ама то като тръгна да мисля така или иначе за Вселената, без значение от хипотезата, все си води до екзистенциални кризи и всичките му там последствия. И не познавам човек който да не изпада в тези състояния, понеже категоричен отговор за нашето съществуване и произхода на нашата реалност няма. Естествено, при мен тези състояния са по-леки, тъй като умът ми е трениран. Но както се пее в една песен "Всички сме хора на тоя свят и всички хора могат да умрат..." .....
... от инфаркт

О йе! 

[keysha]

Не мога да се справя с форматите в тоя форум и това е... Написах дълъг отговор, но това така го форматира, че накрая след няколко опита да го поправя излязоха маймуни и се наложи да го изтрия. По-късно ще се опитам да го напиша пак

[keysha]

Solomon, не си прав, че няма доказателства. Има достатъчно явления, които най-малкото дават достатъчно основания за търсене в тази посока. Ще се спра на тях по-късно, а сега ми се ще да разгледаме една измислена ситуация.


Да си представим проста компютърна игра - човече стои пред стена и се опитва да премине през нея. Естествено не успява. Нито човечето, нито стената са физически обекти, но илюзията е съвършена. Изглежда все едно се сблъскват 2 физически обекта. В действителност и човечето, и стената са само код (обекти) някъде в паметта на компютъра. И двата обекта имат колайдери, математическо описание на повърхнината, в която се вписват. В момента, в който човечето достигне стената, програмата отчита контакт между двата колайдера и блокира движението на човечето напред. Няма физическо ограничение за преминаване. Програмата не му позволява да премине, защото са такива "физическите закони" заложени в играта.


Сега да си представим един достатъчно мощен компютър и едно човече дарено с почти човешка интелигентност. По какъв начин човечето може да разбере, че не стената е твърда, а програмата не му позволява да мине през нея?

[Astaroth]

Видях с очите си как едно човече се опита да премине през стена. Ами не се получи...То ако ставаше така нямаше да загиват хората при катастрофа. Законите не можеш току тъй да ги изключиш.

[keysha]

В играта човечетата също умират.Въпроса е има ли начин да се разбере дали имаме реален сблъсък на физически обекти или правилата на играта създава илюзията.

[Solomon]

Keysha, това което ти представяш е вид възможност за съществуването на такава симулация...обаче това даже не е в кръга на въображението, а е в кръга на фантазията...


И обяснявам защо...с един приятел си говорихме на подобна тема преди много време...и той каза "Ами какво ако най-малките неделими частици на материята са всъщност миниатюрни кючекващи Азисчета?"...ето виж, не можеш да докажеш, че най-малките градивни частици на материята са кючекващи Азисчета...но философствайки по този начин (по дървения), не можеш и да отречеш, че най-малките градивни частици на материята са кючекващи Азисчета...тоест може всичко да е...може да са и миниатюрни кючекващи Фикита или Галени...няма как напълно да отречеш тази възможност, няма как и да сметнеш възможността в проценти по математически модел...Именно защото е дървена философия, именно защото е фантазия...


кючекващи* = играещи кючек / хипотетично за да поддържат енергията в баланс/


А и Сянката казваше, че някои хора четящи и следващи практиките на Кастанеда, излизат от психичното си равновесие...сега разбирам една идея по-добре защо точно се получава така...

[Solomon]

Соломон, прав си, че не е хубаво да се разсъждава върху такива хипотези... ама то като тръгна да мисля така или иначе за Вселената, без значение от хипотезата, все си води до екзистенциални кризи и всичките му там последствия. И не познавам човек който да не изпада в тези състояния, понеже категоричен отговор за нашето съществуване и произхода на нашата реалност няма.

Напоследък си мисля, че цялото това нещо с екзистеницалните въпроси бива пораждано изкуствено, ама нейсе...

[Cernunnos]

В какъв смисъл е пораждано изкуствено и от кого?

[feniks75]

Рокът няма да умре.

кючекващи* = играещи кючек / хипотетично за да поддържат енергията в баланс/

[keysha]

Извинявай, Solomon,
но разсъждаваш прекалено тесногръдо за човек, интересуващ се от магия.
Ник Бостром е професор в Оксфордския университет. Забележи, не в някакво никому неизвестно университетче, а в един от най престижните световни университети. Последователи на Теория на симулацията са хора като Илън Мъск, хора успели във всяко отношение. Мислиш ли, че това са някакви малоумници, които вярват на всякакви дивотии?


Между другото чувал ли си, че поведението на материята се променя в присъствието на наблюдател?
А дали знаеш какво е ноетика?

[feniks75]

Та,  така разкажи на бедните духом.

[Solomon]

Keysha, няма значение кой го казва - дали професор от Оксфорд или мултимилионер...това, че са авторитети не означава, че не могат да грешат. То има и много последователи и на плоската Земя, ако се позаинтересуваш. Но какво от това? Има хора, които твърдят, че Луната не съществува, а е просто хорограма...Това със симулацията е просто някаква екзистенциална конспирация на новият век. А и професорът за когото говориш е философ, ала има и някакви компетенции по физика и програмиране, доколкото успях да разбера.


За това, че поведението на материята се променя в присъствието на наблюдател - това се отнася за субатомните частици, които проявяват двойствен характер - тоест проявяват се като вълна или като частица. И поведението се "променя" в смисъл - когато не "наблюдаваш" електрон, примерно, той се държи като вълна, а когато го "наблюдаваш" той се държи като частица. А "наблюдаваш" е в кавички, защото не е като да гледаме електрона с очи, микроскоп или друго...под "наблюдаване" се има предвид отчитане на присъствието или отсъствието на един единичен електрон в дадена област от полето в което се проектират електроните...И поради неразбиране на физика, от там - такива изказвания като твоите, че материята се променя когато я наблюдаваш...и една шантава теория, че материята се изгражда в момента в който започнаеш да я наблюдаваш, а иначе я няма уж...Не, електронът не знае, че го наблюдаваш и не променя характеристиките си за да се чудиш ти аджеба защо се променя този електрон, а използваме това твърдение, че "електронът променя характера си когато е наблюдаван" за да кажем по-накратко, че по два различни метода (начини на наблюдение) получаваме различни резултати - ту вълна, ту частица....Не е нещо от сорта електронът да се разкрасява (да се видоизменя/ материята да се променя - ако е чаша, да стане пеперуда/  или там каквото ти хрумне) като знае, че го гледаш, защото тоз електрон много претенциозен...


Та тука ако съм успял да докажа, че си знам физиката ( защото имах изпит и по това, макар и не квантова физика, но обсъждахме вълните и двойствеността), ред е да отбележа, че изобщо не се интересувам от магия...магията я правя, а някои хора само се интересуват...И ако ще се занимаваш с магия, ти трябва голяма доза тесногърдие ( то не тесногърдие, а дар-логика и разпознаване на фантасмагории, но ти го нарече така) защото границата между магията и лудостта е много тънка...Тоест, опитвам се да кажа, че не всичко, което хвърчи се яде...И аз се параноясвам понякога, добре че има кой да ме уравновесява...

[Astaroth]

Кастанеда е доста трудно четиво. Интересно със сигурност, но доста трудно. За да бъде разбран е необходим наличен опит от първо лице, вече придобити знания, строга критичност към всичко написано и много повече от един прочит. Не са книги които се четат на един дъх. Не са книги които биват разбрани докрай и след повторен прочит. Голяма част от съдържанието представлява както го е описал Сянката - "Философския свят на един умиращ човек", още по-голяма част от същото съдържание е волен полет на фантазията на самия Кастанеда. Причина за това е, че самите книги са писани по времето на нашумялата тогава по онези ширини хипи вълна, тясно обвързана с наивен култ към "Новата Епоха" в духовността. Направил си е сметка човека как да изкара пари за лечението си (бил е болен от две смъртоносни болести понеже) от вече създалите се благоприятни за тази цел обстоятелства. Колко му е надрусаното хипи да си помисли, че може да лети примерно след употреба на халюциноген и да скочи от скалата, запленен от идеята за пътешествие в друг свят.

За да се отсеят реалните магически практики, а те самите са доста умело прикрити между стотици редове измислица и въпросната философия, биват необходими определени ориентири, първият от които е веднага да се разпознае факта, че дон Хуан не е реален персонаж. Има и още ама откровено ме мързи да пиша, а и не виждам смисъл - Сянката много добре е обяснил нещата в другите раздели на секцията "Кастанеда".