Експериментът "Вселена 25"

[Astaroth]

Експериментът "Вселена 25"

Годината е 1972. Американския етолог Джон Калхун, заедно с „Националния институт за психично здраве“ провеждат един от най-шокиращите експерименти в историята на науката – експериментът „Вселена 25“.
Идеята е проста – създава се специално проектирано пространство (резервоар с огромен капацитет) където стотици мишки ще разполагат с изобилие от храна и вода, просторно жизнено пространство, благоприятна температура и в същото време ще бъдат лишени от нападатели, болести, инфекции и всичко друго, което евентуално би попречило на оптималното разрастване на тяхната популация. Така наречения „рай на мишките“.

За начало на експеримента, Калхун поставя в резервоара четири двойки мишки които, очаквано след като опознали мястото и наличието на перфектните условия, моментално започнали да се чифтосват, съответно популацията се разраснала светкавично. Калхун нарекъл този период фаза „А“, но от момента на раждането на първите мишлета започнала фаза „В“. Това е етап на експоненциален растеж на популацията – броят на мишките се удвоявал на всеки 55 дни.

Въпреки това, след 315 дни темпът с който нараствала популацията осезаемо се забавил. Броят им се удвоявал на всеки 145 дни, а това бележи навлизане във фаза „С“.  Към този момент, в резервоара вече живеели около 600 мишки с изградена йерархия и определен социален живот, поради намаляващото жизнено пространство. Появила се нова категория гризачи, наречена „изгонените“, защото били прогонени в центъра на резервоара и често ставали жертва на агресия. Лесно били разпознавани по нахапаните опашки, раздраната и окървавена козина.  Категорията на „изгонените“ се съставлявала предимно от млади индивиди които не са намерили роля във вече изградената миша йерархия. По-големите гризачи атакували групата на "изгонените" все по-често и по-често, в резултат на което много от младите мъжки се сриват психологически - не защитавали бременните женски и малките мишлета, не се конкурирали за територия, храна и вода. Тази пасивност от страна на мъжките, докарала женските до това да станат по-нервни и агресивни и те често влизали в битки, защитавайки потомството.   

Проблема обаче бил, че тази агресия вече не била насочена само към мишките, представляващи опасност – не по-малко агресия проявявали и към децата си. Дори ги убивали и напускали своите гнезда, отказвайки да се чифтосат отново. Установена е била ниска раждаемост и в същото време висока смъртност при младите индивиди. Така започва последната фаза „D“ от съществуването на „мишия рай“ – фаза на смъртта, както я нарича Калхун.

Символът на тази фаза била появата на нова категория мишки, наречена „красивите“. Тя включвала мъжки екземпляри, които по начало не се конкурирали за територия, храна и вода, не проявявали никакво желание да се чифтосат и били склонни към пасивен начин на живот. Единственото, което интересувало групата на „красивите“ било храната и сънят и това редовно да почистват козината си, избягвайки всякакви конфликти и изпълнение на нормалните си социални роли. Името си, тази категория получила поради факта, че за разлика от останалите обитатели на резервоара, по тялото им липсвали следи от ожесточени битки, белези и разкъсана козина и демонстрирали силно изразено нарцистично поведение и егоизъм.

С течение на времето, смъртността сред младите индивиди достигнала 100%, а възпроизводството – абсолютната нула. Средната възраст на отделна мишка била 776 дни, а това е с 200 дни повече от горната граница на репродуктивната възраст. Сред застрашените екземпляри се наблюдавал хомосексуализъм, девиантно и необяснимо агресивно поведение и това при излишък на жизненоважните ресурси. Канибализмът процъфтявал едновременно с изобилието от храна и вода. На 1780-тия ден след началото експеримента умира и последния обитател на „мишия рай“. Джон Калхун повтаря експеримента още 25 пъти и резултатът всеки път е еднакъв.

Калхун не спира до тук –  той, заедно със свой колега, д-р Х. Марден, провеждат серия от експерименти във фазата на смъртта. Няколко мишки били извадени от резервоара и преместени в еднакво идеални условия, но също и в условия на минимална популация и неограничено свободно жизнено пространство. Реално за „красивите“ и самотните женски биват пресъздадени същите условия, при които първите 4 двойки мишки се размножавали експоненциално и създали социална структура. Въпреки това, „красивите“ и самотните женски не променили своето поведение - отказали да се чифтосват и да изпълняват социалните си роли и впоследствие мишките умрели от старост.

Благодарение на експеримента, Джон Калхун създал теорията за двата вида смърт.

Сложните поведенчески модели на мишките се свеждат до процесът на ухажване на женската, възпроизводство и грижа за потомството, защита на територията и малките, участие в йерархични социални групи. Нарастващата популация и намаляването на жизненото пространство, води до появата на индивиди способни само на елементарно поведение в „мишия рай“ – хранене, утоляване на жаждата, спане и грижа за себе си.
Кахул нарича именно това отхвърляне на сложните поведенчески модели „първа смърт“ или „смърт на духа“. След настъпването на „първата смърт“, физическата смърт - „втората смърт“ по терминологията на Кахул, е неизбежна и е само въпрос на време, въпреки осигурените идеални условия за живот.


Автор: Astaroth  Източници: lentata.com; iskamdaznam.com; bg.psichiatria.org

[Cernunnos]

Мишоци, а приличат на хора... хора, а приличат на мишоци. Иди ги разбери... Животът и неговият смисъл са загадка и половина.
Много интересно четиво, дава храна за размисъл... хареса ми!

[Цеци_Вихронрав]

Ненапразно източните религии говорят за баланс между добро и зло. Само едното без другото водят до регрес.

[chimera]

Проверката на реалността е много хубаво нещо. Тя включва и проверка на информацията, която разкрива, че нашите петокласни сайтове не са се справили с друго, освен с плагиат и с измислици върху нещо, което е реално провеждано. То е провеждано съвсем не така, както е описано.

Тук чета, че съвсем друго е било по отношение на този експеримент: КЛИК

Проверката ми показва, че условията на експеримента са различни от описаните горе в родните сайтове. Реакции на гризачите са различни от описаните в родните сайтове. От нашите лъха на глупост, хомофобия и пренаписване на историята.

А самият факт, че етологът си е позволявал физически да се намесва в мишата популация, му е замърсило експеримента, за да го тласне към определени явно търсени от въпросното християнски зомби характеристики. Местили мишки с колегата му, ограничавали им популацията умишлено, при създадено вече плъхско семейство тъпкали непознати плъхове и така нататък. Като някак е близо до ума, че с местене на плъхове може да се загребат умишлено агресивни екземпляри или да се правят други въртели. Например да се оставят малко плъхове, които видимо са слаби и не са в състояние да се защитят от агресивните новодошли.

Съответно не се разкрива абсолютно нищо, което да не е характерно за плъховете- те са канибали. Никога не са били други, за да е новост някаква, че продължават да са канибали. Вмъкването на агресивни плъхове и контролирането до малка бройка на неагресивните плъхове, няма до какво друго да доведе, освен на още агресия от страна на агресивните такива.

В природата, а  при хората, когато агресията е в повече, обществото спира да функционира нормално и се наблюдават патологии в поведението, както и покачване на агресията при жените при хората и женските при животните. Ако това не се случи, те просто няма да оцелеят, децата им няма да оцелеят. Такова поведение е природно заложено. В среда на прекомерно агресивни мъжки екземпляри при животните и мъже при хората, женските животни и жените също стават или агресивни, или не успяват да се самосъхранят.

Ярък пример са религиозните общества. В условия на агресивни мъже в мюсюлманския свят, жените там не успяват да се съхранят. Това става, когато агресията на мъжете е в повече. Там жените нямат право на глас. Често нямат право на образование. Нямат право да вземат каквито и да е решение. Буквално са сведени до ниво вещи. И ги убиват с камъни за най-малкото. Това е единият вариант на развитие. Не е единственият възможен вариант.

В християнския свят, в условията на агресивни мъже, жените също стават агресивни, но с друг резултат. Мъжете почват да отстъпват от агресията си и жените получават права, каквито преди това са им отнемани умишлено. Право на образование. Право на работа. Право на глас. И така нататък. Докато се достига до момента, в който мъжете откриват, че жените не само не им отстъпват по агресия, а при нужда могат да станат по-агресивни от тях.

Когато умишлено се тъпче в една клетка с плъхове, мъжки и агресивни екземпляри, за сметка на женски и бременни плъхове, то нормално е да падне раждаемостта, да се увеличи смъртността. Плъховете, напомням отново, са канибали. Нормално е да се увеличи канибализмът. Нормално е като защитна реакция по-слабите и с по-малка численост самци, да откажат да се конкурират с по-силните самци и да почнат да вегетират.

Като етолог, Джон Калхун , това със сигурност го знае не по-зле от мен.

Ето това е ярък пример за замърсяване на експеримент:

" Чтобы не допустить чрезмерного перенаселения, по достижении численности 80 особей исследователи убирали с полигона лишних молодых крыс, переживших младенческий возраст. "

Превод: "За да не допуснат пренаселване, при достигане на численост от 80 особи, изследователите махали от полигона излишните млади плъхове, преживели младенческа възраст".

Такава намеса е недопустима. Няма наука, когато насила се оформя крайният резултат, за да пасне на нещо, което някой предварително си е наумил, че желае да се "докаже". Имайки предвид християнският уклон, този "експеримент" най-вероятно е поръчков и платен от лица с кръстчета на вратовете. В този му формат , дето я има човешката намеса за напасване на модела към каквото на човека му харесва, нищо от него не е валидно. Освен в частта: ето какво се случва, когато един християнин реши да си напасне науката към християнщината. Тогава науката спира да бъде наука и почваме да четем глупости.

Този експеримент затвърждава убежденията ми за секуларизъм- религията трябва да се изхвърли от науката.

[Astaroth]

Проверката на реалността е много хубаво нещо. Тя включва и проверка на информацията, която разкрива, че нашите петокласни сайтове не са се справили с друго, освен с плагиат и с измислици върху нещо, което е реално провеждано

Грешката е моя, благодаря за забележката! Ще си проверявам нещата по-добре следващия път...