Дневник на ScorpioVenus

[ScorpioVenus]

 

[ScorpioVenus]

Здравей, скъпо Дневниче! 
И здравейте на всички, които попаднахте в моя дневник! 


Днес е моят ден 1 в по-осъзнатото боравене със собствената ми енергия. Днес като за начало изчетох 2 материална от TheShadow в секцията Liber MMM и по-конкретно това бяха "Кратка история на хаос магията" и "Сигили". Отворих също и някой друг дневник, за да видя как протича работата. Това, което си направих като извод днес е, че най-вероятно работата с хаос магията ще ми хареса, защото както обичам да казвам на близките си - ориентирам се най-добре в хаоса.    Та, нали щом Вселената се стреми към ентропия, ние трябва да намерим своя начин да се приспособяваме? Както и да е, шегата настрана.
 
Тъй като днес прочетох материала за сигилите, в него и ще се концентрирам на първо време. И за да задействам успешно хода на сигил магията, първо трябваше да отметна първото изискване, а именно - да заявя своето намерение. Е, като отдавна не си си задавал въпроса "Какво искам?", това не е лека задача. Падна голямо мислене. И тук е момента да благодаря за всичко, което имам в живота си към момента. Та, като един студент, най-близкото до акъла, което си помислих първосигнално бяха пари. Но реших, че това няма да бъде първото ми желание и първа стъпка в света на магията. Реших да се обърна малко по-дълбоко към себе си и съответно осъзнах, че искам да променя нещо, което винаги съм отчитала като слабо звено в същността си - комуникацията. Да, разбира се, че искам доста по-мащабни неща като физическо и психическо благополучие, финансово благосъстояние, хармонични отношения с околните, пътувания и т.н. и т.н. Но от материала, който четох си запомних, че колкото по-конкретен си в намерението си, толкова по-постижимо е то.


Така, че първа и втора стъпки:




1) Заявяване на намерението:
 
МОЯ ВОЛЯ Е ДА УСЪВЪРШЕНСТВАМ КОМУНИКАЦИОННИТЕ СИ УМЕНИЯ.


2) Търсене на начини за постигането му:


Най-реалните и осъществими начини за достигане до целта за мен са:
- общуване на първо място с най- близките ( показване интерес към самите тях, диалог, поддържане на добрия тон, поддържане на доброто настроение)
- общуване с хората извън дома (приятели, колеги, познати - по същия начин)
- четене ( за по-богат речник и по-добър изказ) - вкл. мога да почета нещо от Дейл Карнеги и Робърт Грийн.
- наблюдение на поведението на по-комуникативните от обкръжението ми и съответно опит за научаване на нещо от тях
- слушане на интервюта и подкастове
 
(това са нещата, които ми идват на прима виста)


За трета стъпка следва продължение ... 

[ScorpioVenus]

Трета стъпка


3) Свързване на намерението със символичен носител.


Ето го и моят сигил.
Беше приятно това занимание със сглобяването на буквите. Запалих ароматна свещ с етерични масла за повече настроение и си нарисувах йероглифа. Избрах си синьо поради много причини. Едната от тях е, че свързвам синия цвят с гърлената чакра в йогата, тъй като именно по тази линия върви и желанието ми. 
Това е за сега от мен.
Скоро публикувам работа и по останалите стъпки. 

[ScorpioVenus]

Четвърта стъпка:


4) Празнота (достигане на хармония със себе си)


Предвид намерението тази стъпка изобщо не е трудна. Обичам ли да съм сред хора? Да! Обичам ли да говоря с хора? Да! Е какво е намерението? Да подобря комуникацията. Бих ли предприела стъпки за осъзнато усъвършенстване? Да! Тъй като съм чела книга, свързана с кабала и по-конкретно принципите на изпълнение на желанията според кабала, прилагам подобно нещо и тук. В кабала първата стъпка за постигане на дадена цел се състои в същото, което и тук - заявяване на намерение (точно, кратко и ясно). Втората стъпка е това, което тук означава в хармония - състои се в това пред себе си да изясниш как желанието (както и пътя на постигането му) би те накарало да се чувстваш и как би подобрило света (и не конкретно само твоя свят, а и света на всички около теб). Точно това разбирам под хармония. Синхронизация. Едно цяло с всичко около теб. Е, как моето желание би подобрило моя живот и този на останалите? Ами, лесно. С подобряване на собствената ми комуникация бих постигнала две неща. Първото е за мен - адекватно изразяване на моите чувства, мнения, разбирания и т.н., комбинирано с по-добро представяне в обществото и завързване на повече приятелства. Второто за другите - по-приятна и приятелска среда за свободно изразяване на техните чувства, мнения и разбирания и т.н., комбинирано с разбиране от моя страна и потенциал за максимално хармонизиране на взаимоотношенията и изграждане на здравословни връзки помежду ни. Това са всъщност и част от нещата, по които бих разбрала, че вече съм вдигнала нивото на комуникацията си - лесно изразяване на мнение (без притеснения кой какво ще помисли), лесно завързване на приятелства, по-хармонични отношения с близките и т.н.


Всички тези размисли направих преди сън снощи. Опитах и да медитирам над желанието си и тук вече нещата не бяха толкова успешни, тъй като се унасях и усещах, че започвам да сънувам. Трудно се концентрирам и при медитация, което пък ми напомня следващото ми занимание да е с Mind control. Иначе важното е, че отметнах и стъпка 4.


Пета стъпка:


5) Изгаряне на сигила.


Е, тази стъпка липсва. Пропуснах я. Нямам възможността да изгоря сигила вкъщи (пък и с двете леви да не взема да направя някоя беля  ). Но пък не съм го гледала от снощи. Оставих го в една тетрадка да си почива.


6) Забравяне на сигила.
 
Ами, честно казано предвид частта от денонощието, в която го изготвях и да се бях опитала да го запомня, нямаше да се получат нещата. Не помня с точност  как изглежда самият сигил. Помня цвета и помня намерението. С времето и това ще избледнее.


Ами мисля, че до тук всичко е точно. В следващият си отговор ще споделя днешните резултати. 

[ScorpioVenus]

РЕЗУЛТАТИ:


Впечатлена съм колко бързо се задейства сигилът. С него се захванах снощи към 02:00 през нощта. Почти 24 часа по-късно, вече съм се срещнала с много хора, с доста от които успях да си поговоря. Говорих и с хора, за които съм мислела, че с тях нямаме какво да си кажем. Потърсиха ме хора, с които не сме се чували от месеци. Ясно е, че това всичко е предоставяне на възможност за работа по желанието ми. Днес на моменти като говорех се усещах на моменти кое не ми харесва в начина на общуване и се опитвах да  се коригирам. Така, че на първо време поне усетих някои от нещата, които бих променила. Разбира се, нужно ми е някакво време, за да поработя над това ново качество, което целя да придобия. Затова и силно се надявам сигилът да продължи да действа със същата сила както и днес.


Та, резултатът от днес е, че се чувствам доволна и благодарна за предоставените възможности днес. Надявам се за напред да имам още такива възможности и най-вече с всеки изминал ден да успявам да се възползвам по-добре от тях. Ще споделям още резултати занапред, ако забележа нещо ново.
 

[ScorpioVenus]

И днес нещата се развиват много добре. Доволна съм. Много възможности се отдават, човек само трябва да има желанието да се възползва. 

[ScorpioVenus]

През последните дни нещата бяха някак еднакви. Имах възможности за работа по желанието ми, като се възползвах в случаите, които осъзнавах, че това е възможност. Вчера получих и комплимент от близък човек и беше точно, свързан с желанието. “Не те бях виждал да общуваш толкова добре…”. Някак си веднага се сетих за сигила и ми стана хубаво. 

[ScorpioVenus]

Тази седмица работих по темата “Техники за контрол на мисълта”. Не зная до колко се справям, тъй като винаги практикувам преди сън и 2 пъти ми се случи да заспя.


Въпреки това, вчера успях да достигна малко по-високо ниво на магически транс или поне така си мисля. Дадени са различни упражнения за фокусиране, от които аз избирам да се концентрирам над звук - от телефона си пускам бинаурални саундове (не знам защо, най-много ми харесват). Та, минавам през състоянието на неподвижност напълно успешно - пълен покой в рамките на 10 мин ( знам, защото видеата, които пускам са по 10 мин и чух, че свършва). Усетих и че дишането се променя. Наистина не мислех - бях там, но не съм мислила за хора, какво имам да свърша, дали съм нагласила аларма и т.н. и т.н. (неща, за които всеки мисли). Бях там просто и усещах как се подготвям за нещо по-дълбоко. И реших да започна същинската част. Та представях си как съм обгърната от бяла лечебна светлина с блестящи частици в нея. Представях си как това е една специална светлина, която “чува” моите желания и е тук специално за мен. Изпълних сърцето си с благодарност, че въобще имам шанса да си представям такива неща. Започнах да си представям неща, които искам да имам в живота си. Не е нещо много специално и различно. Представях си здраве и си представях как успявам да проявя навън най-доброто у себе си. Искаше ми се в този момент да пожелая хубави неща и за близките си, но някак си в това състояние почувствах, че така влияя на себе си и няма как да намесвам други хора там.


Що се отнася до тялото- усетих неща, които не съм чувствала до сега при стандартна медитация. Първото беше изтръпване на крайниците, което създаваше усещането, че съм мноого дълбоко в самата себе си и мноого далеч от реалността. Второто, което малко ме изплаши беше гаденето, което беше и причина да спра практиката. Мисля си, че се получи от това, че влагах много енергия да си представям нещата възможно най-цветно, но може и да не е това.


Сега ще опитам пак, защото ми харесва честно казано. 

[ScorpioVenus]

Здравей, скъпо дневниче!
Тук съм да споделя положителен опит.


Иска ми се да кажа възможно най-малко за ситуацията и възможно най-много за нещата, които съм свършила по контрол на мисълта, но да видим.


Е, за ситуацията - всички в живота си сме имали моменти, в които нашето благополучие зависи от някой друг - дали детето зависи от родителя си, дали служителя от началника си няма значение. И да, силата е в нас, но се намираме във Вселената и като част от нея сме свързани и зависими от други части от нея (както и те от нас, разбира се). Та, преди известно време друг човек трябваше да бъде съдник на моите усилия. За тези усилия гарантирам с чисто сърце, че са положени на 100%, тъй като по природа съм отговорна и много стриктна, а и държа на качеството, което предлагам. С други думи - стремя се зад името ми да стои идеята за безкомпромисно свършена работа. Само, че този съдник беше предварително решен, че каквато и работа да е свършена, тя няма да получи заслуженото й място. И въпреки че друг човек до него се опита да го вразуми, той се присмя на така свършената работа. Тогава се почувствах като пълен провал...
НО, освен перфекционист съм и непримиримо създание.  И затова реших да пробвам пак. Само, че вътре в мен имаше страх от провал номер 2. Най-доброто, за което се сетих беше да изпробвам техниката за магически транс, за да преборя страха и да достигна крайната си цел.[size=78%] [/size]


Ето я и същността:
Късно вечер след приятни емоции легнах на леглото по гръб и си пуснах бял шум от ютуб. Затворих очите си и усещах приятна умора. Отпуснах крака и ръце, релаксирах мускулите на лицето. Не се движех и не мислех известно време. Дишах свободно и все по-спокойно, спазвайки инструкциите в материала. Започнах да активирам въображението си. Представях си как се издигам над леглото, след това над града, над държавата, над Земята.... (съзирайки невероятно красиви гледки) и накрая се озовах в Космоса. Продължавах да се издигам и движейки се си представях и как пътувам във времето - точно както пътува светлината. Пътувах до първата светлина или така да кажа - Големият взрив. Но усещането не беше на разруха. Всъщност светлината на Голямото бум беше един магичен поток, изпълнен с фотони, на всеки от които отговаряха кванти енергия. И тази енергия беше магията. Тя навяваше, че докато се намирам в този поток, всяка моя воля може да се пренесе към реалния свят. Сякаш реалността беше платното, тя - четката, а аз-художникът. И си представях, че този път, ще успея - всичко беше под мой контрол. НОО изведнъж усетих нещо - това беше като моментен прилив на мъдрост ( сякаш нещо, което е близко до акъла ама не си се сещал). Дойде ми мисълта, че този път няма нужда да се престаравам и да полагам толкова усилия и че мога да разчитам на вече натрупан опит без да се впрягам (Това е нещо, което е в разрез с моя мироглед - по принцип вървя стъпка по стъпка, започвайки всичко отначало и движейки се възможно най-методично). И докато бях там си казах - добре, ще направя нещата така, както ги усетих на момента и каквото и да се случи това е най-доброто за моето израстване като личност... Отворих очи, раздвижих се, видях, че е минало час. Умората беше преминала. Чувствах прилив на енергия.. и бях доволна.


 На сутринта почнах да мисля как да се представя себе си без да се напрягам с работа, влагайки минимално усилия и го измислих. Имах някакъв вътрешен бунт, че не правя достатъчно и че може би няма да успея. НО, ето на! След време дойде момента на истината. Този път без неимоверни усилия и без вътрешно напрежение и стрес получих признание и то от същия човек. Почувствах се добре.


 В състоянието на транс се бяха случили много неща, а в действителността наистина израснах. Научих 2 урока и то от човек, който преди известно време не понасях - не е задължително да успееш дори и да дадеш всичко от себе си, но и не е задължително да дадеш всичко от себе си, за да успееш. Или накратко - нищо не е сигурно, освен както биха казали хората - смъртта, но аз бих го заменила с трансформацията (преминаването на следващото ниво). 

[ScorpioVenus]

Здравей, скъпо дневниче!


От последния път, в който писах се опитвам да овладея техниките за контрол на мисълта. Всеки път правех едно и също - вечер преди да заспя опитвах да постигна резултати. Но единственото, което успявах да свърша повечето пъти беше да се отпусна и да стигна до фаза на немислене, след което се предавах на умората и се събуждах чак на сутринта. 


В четвъртък обаче реших да сменя подхода - започнах да правя това нещо сутрин. Сутрин на свежа глава се справям по-добре. За около 40 мин работа успявам да си представя живота ми такъв, какъвто искам да бъде. Смело мога да кажа, че въображението ми работи по-добре сутрин и си представям по-ясно нещата. Още един плюс на това е, че след това ставам мотивирана и положително заредена с желание да дам най-доброто от себе си през деня. Чувствам се сякаш енергията ми се концентрира в следването на мечтите ми…
Освен това, тъй като тогава наближаваше пълнолуние (и то в Овен; и то първото след есенното равноденствие) вярвам, че беше идеалният момент да се синхронизирам с “витаещата енергия” като пусна във Вселената мислите и желанията си в завършена форма и си дам възможност за ново начало…
Резултатът беше, че се почувствах целеустремена, вдъхновена, силна и по-голяма от някои дребни битови ситуации.
 До толкова мога да опиша нещата с думи. 

[ScorpioVenus]

Здравей, скъпо Дневниче!


Днес темата е "силата на думите".
Предполагам това не включва техните в LIBER MMM... Въпреки че погледнато от друг ъгъл без да контролираш мислите и ума си, няма как да контролираш и думите.
Може и да беше някаква шантава седмица и всичко да е случайност... не зная. Но пък беше супер. Все такива случайности да има.


Всичко се въртеше около думата "искам" - така че това и наричане не е. Поне някъде в друга тема видях, че се прави по друг начин.
Айде да започваме с исканията едно по едно...


1) Тази седмица ми трябваше информация. Та тъй като информацията няма как да дойде ей така и от който и да е, в крайна сметка реших, че ми трябва случайна среща с един конкретен човек. Винаги като се видим е случайно и всеки път той споделя с мен информацията, от която имам нужда в правилния момент. И с този човек нямаме никакви допирни точки. Срещаме се случайно в магазин например и той ми я поднася на тепсия без даже да съм поискала... Този човек, в крайна сметка се премести преди година някъде и от тогава знам, че шанса да го срещна е минимален. Но няма значение, защото знаех, че ми трябва. Та с една приятелка стояхме и си говорихме и тя каза, че не знаела какво ще правим без тази информация и че трябвало да измислим нещо..
Тогава аз казах "Леле, как искам да срещна *конкретния човек*, че да ни помогне... Тогава тя каза "нали знаеш, че вече няма как да го срещнеш наблизо и най-добре ще е да му пишеш". Аз казах "не, искам да го срещна". На следващия ден навън виждам един мой колега, който върви с някого. Приближавам се още малко и какво да видя - този мой колега се движи с човека, който искам да видя. Спираме се, бъбрим си и без да питам дори, информацията просто дойде при мен. Беше тоолкова странно.


2) Другото - малко глупост, но все пак странно. Говорехме с мой приятел за игри, плейстейшъни и т.н.. Аз му казах, че много искам да играя пак една игра, която като малка нашите ми бяха свалили на компютъра обаче нито помня как се казва, нито знам как да я потърся. И вчера - бам! Играя някаква друга игра и след малко ми излезна реклама на телефона. Рекламите по принцип веднага ги гася, обаче точно преди да я изгася видях играта, която играех като малка (да, много по-модернизирана и графична, но на същия принцип). И много се зарадвах, вчера си поиграх хубаво. 


3) И третото. Беше задача, но пък хубава. Всеки щеше да получи задача по списък, който не беше обявен предварително. Тук вече само си мислех колко искам да получа конкретна задача, за която обаче не се знае дали фигурира в списъка. Обаче не съм споделяла с никого намерението си. Мислех си и се навивах, че трябва да има такава задача и че ако има бих я взела присърце. В момента, в който списъка беше обявен - о, чудо имаше точно такава задача каквато исках и о, чудо аз я получих.


Пак казвам може и да е низ от случайности, но са хубави случайности. Със сигурност даже не съм очаквала да ми се получат нещата ей така. Явно си бях изяснила и заявила (дали пред друг, дали пред себе си) какво искам и чувството е много хубаво. Гледала съм филма "Тайната" и знам, че е важно какво мислиш и какво говориш и откакто съм го осъзнала гледам да се самонаблюдавам и да внимавам и в мислите и в думите.
Но думите за мен са мноого специални и още от дете знам, че са много силни, най-вече когато са натоварени с емоция.


+ и едно допълнение. Съзнанието е като едно допълнително око за мен. Асоциацията е проста - ти си заобиколен от всичко, но сам преценяваш към какво да гледаш - дали да гледаш небето, дърветата, оживените улици или пък собствените ти обувки. Зависи от това дали искаш да фокусираш близки или далечни обекти. Важното е, че сам преценяваш. Затова и човек трябва да преценява внимателно каква музика например иска да слуша - опера и метал например насочват съзнанието в две коренно различни посоки, от които посоки произлизат различни мисли и думи, а от тези мисли и думи произлизат и коренно различни действия (като клоните на дървото - всеки клон или избор води до други два или повече, които произлизат от предишния). Така че, ако може да се формулира още по-общо: Човек трябва и да избира средата си така, че тя да хармонира с неговите представи за живота.