Еднорогът символизира целомъдрие, а също така служи и като емблема на меча. Традицията го представя обикновено под формата на бял кон с рог, излизащ от челото, а според езотеричната традиция, той има бяло тяло, червена глава и сини очи. В ранните традиции еднорогът е изобразяван с тяло на бик, по-късно- с тяло на козел, а само в най-късните легенди- с тяло на кон. Легендата разказва, че той е неуловим, когато е преследван, но послушно лежи на земята, ако до него се приближи девствена девойка. Обикновено е невъзможно да хванеш еднорог, но ако все пак се случи, то той може да бъде удържан само със златна юзда.
"Неговият гръб беше извит и очите му блестяха в рубинено-червен цвят, той достигаше 2 метра височина. Точно над очите, почти успоредно на земята, растеше неговия рог, прав и тънък. Гривата и опашката му се разстилаха на малки къдрици, а отпуснатите и неестествени за албиносите черни мигли хвърляха пухкава сянка върху розовите ноздри. " (С. Drugal "Василиск")
Хранят се с цветя, особено обичат цветчетата на шипката, медовина и пият сутрешна роса, според енциклопедията на Анастасия Александрова.
Също така те търсят малки езера в дълбините на гората, в които плуват и от които пият вода. Смята се, че водата в тези езера е много чиста и притежава свойствата на живата вода.
В руските речници от 16 -17 век еднорогът е описван като ужасен и непобедим звяр, подобен на кон, цялата сила на който се намира в неговия рог. На рога му се приписват лечебни свойства (според фолклорните представи рогът пречиства водата и отровата на змиите). Еднорогът е същество от друг свят и предвещава преди всичко щастие.
Еднорогът е част от човешката фантазия - нейният таен триумф. Той е най-известният представител на фантастичния зоопарк. Но откъде се е появил този успех и какво го е предопределило е загадка. Победата е спечелена като на игра, с малко кръв. Винаги разточително, с щедро от към разните там крила, глави, уста, от която се излъчва с огън и сяра, безсмъртие и други чудеса.
Един известен звяр (приличащ на кон, коза или магаре), с един рог по средата на челото са равни хиляди години жив интерес у много народи. Защо тези примитивна фантазия е надживяла стотици и успешно се е конкурирала с някои наистина сложни фантазни образи като дракони, върколаци, мантикори и други?
За първи път в писмен вид за еднорога се спомена преди 25 века от гръцкия историк Ктесий. В неговия ръкопис за Индия четем:
"Там има диви магарета с ръст на коне. Тялото им е бяло, главата е тъмно червена, а очите им са сини. На челото си имат рог. Прахът, остъргван от този рог, се използва като средство за защита срещу смъртоносните отрови. Основата на рога е чисто бяло, върхът му е ярко червен, а средата част- черна."
Но дълго преди тези описания баснословният звяр е живял във въображението на жителите на изток.
Може би най-причудливият еднорог е бил измислен от древните перси. Трикрак, шестоок, деветоуст и със златен рог, той стои в средата на океана и ... с чудния си рог изчиства вълните от всякакво замърсяване.
Също така много своеобразен еднорог има и сред китайците, така нареченият Чи-Лин (Ки-Лин).
Източните истории за еднорога съдържат колебания: той е ту звяр от плът и кръв, ту е дух. Подобни съмнения нямало при европейците: за тях еднорогът винаги е бил истинско животно.
Многократните споменавания на еднорога в библейски насочени текстове легализират недоразумението в съзнанието на християните: авторитетът на Аристотел, който вярвал в еднорога, отхвърля и последните съмнения на научния елит.
Ранният "Физиолог", основа за бъдещите средновековни бестиарии, що се отнася до физиологията на животното, нищо ново не добавя: "Малък звяр, много подобен на козел и много свиреп, който има на главата си рог. Ловецът не може да го хване със сила."
Именно "Физиолог" има решаващата роля, обезпечаваща устойчив успех за еднорога в европейската култура.
Оказва се, че свирепият звяр може да бъде усмирен и даже заловен. За да се направи това, в гората, където живее еднорогът, трябва да бъде изпратена непорочна девица (желателно е да е красива). Звярът се вълнува от аурата на непорочността. Привлечен е от истинската чистота (той не може да бъде измамен - която не е девствена, ще я наниже на своя рог), еднорогът се приближава до девственицата и ако тя го погали и целуне по рога, кротко ще заспи, слагайки рога си в скута и. Тогава той е беззащитен и ловците или ще го убият, или го хващат и го водят в двореца на владетеля, за да го покажат на отвъдморските посетители.
Тази легенда, според експерта по бестиарии K. Муратова, има: "много отдалечено от християнските традиции минало. В нея се съхранява далечен аромат на приказка от Изтока и елементи на древноизточна фалическа символика."
Впрочем произходът може да бъде и не толкова поетичен. В античната литература се мярка една история за лов за сирийски еднорог, който го ловили на... женска маймуна. В отговор на нейната любовна игра еднорогът си загубили ума и- напред, ловци!
Когато европейските търговци започнали да пътуват на изток, те се срещнали с истински носорог и ги избило на заблуди, но "тест" с непорочна девица тези колос очевидно не можел да търпи! Само Марко Поло останал неподатлив на тези глупави сравнения, като споменал, че новооткритият звяр е доста грозен и: "съвсем не прилича на този еднорог, в която вярат по нашия край ". Обича да се валя в калта, има слонски крака, глава на глиган и - ето атака! Някак е трудно да си го представим как дружи с неопетнена девственица...
Всяко животно в бестиариите получавало християнско тълкуване. Историята на еднорога се схващала като историята на Христос, "духовния еднорог", който се въплътил в утробата на Дева Мария, а по-късно е заловен и осъден на смърт. Еднорогът олицетворявал единството на Отца и Сина.
През XV-XVI век изображението на рогатия звяр краси медальони, гравюри, гоблени. Ползва се за знамена и гербове. Той е незаменим при поетизирането на рицарските задължения към дамите, където се слави верността и целомъдрието.
Впрочем от възхищението на женската власт над мъжките сърца до хуленето на демонични сили на вещицата е една стъпка. Тогава еднорогът е превърнат в емблема на похотта... По-фините умове успяли да забележат, че Чистотата на Чистота, девственицата, излъгала, предавайки доверилия и се еднорог на рицаря! Така преработен, символът на Верността- еднорога, в куртуазната литература от този момент нататък започнал да обозначава Потъпканата Вярност (в тази си роля той се е срещал във всякакви светски „Бестиарии на любовта”- любимото четиво на знатните французи).
За нас е трудно да разберем как хората от средновековието са възприемали и религиозната, и светската интерпретация на един и същ образ. За пример може да бъдат дадени седемте знаменити гоблени, изработени за сватбата на Людвиг XII през 1499 година. Изобразеното на тях убийство на един еднорог по време на лов следва да се разбира двуяко. Предпоследният гоблен изобразява агонията на животното с отрязана глава, а последният - на възкръсналия еднорог, ранен, стоящ сам до дърво в красива градина. Тази градина е алюзия за църквата, заедно с Божията майка. Дървото е кръстът. Но в същото време на гоблените е изобразена алегория на любовта и брака. Свиреп - не, а доблестен цар, усмирен от любовта на чистата избранница, който възкръсва за безгрешен живот.
Случвало се е и гениите да засягат темата за еднорога. В прочутия триптих на Бош "Градината на земните желания", еднорозите са едва ли не дузина «от всички цветове и тела ».. Леонардо да Винчи, без да се съмнява в съществуването на звяра, уточнява, че еднорогът е привлечен към девицата не от почит към целомъдрието, а от въжделение: дали примамката не е голата гръд! Рабле, с привичната си палавост, арогантно изтъква съкровено-еротичния смисъл на еднорогия звяр: Пантагрюел вижда цяло стадо еднорози, у които в спокойно настроение рогът е увиснал подобно на гребен на пуяк, а в пристъп на ярост се изправя и вкаменява...
Еднорогът не е подминат и от хтоничната символика. В много притчи и приказки той обозначава смъртта. Дюрер изобразява еднорога като слуга на Плутон, който носи Персефона в подземното царство. Но опитите да се "очерня" не са имали успех, акцентът в ранните бестиарии върху жестокосърдието на звяра (той е бил сравняван с лъвска гордост, мързеливостта на мечка и змийската завист), не е възстановен. Не е пропуснато и оподобяването на еднорога с дявола: но в бестиариите дяволът имал толкова много маски, че еднорогът бил оставен на мира. Напротив, свирепостта и необоздаността започнали да се подчертават за контраст с благочестието и изкуплението. Не е чудно, че праведниците толкова лесно обуздавали и опитомявали еднорозите със словото божие. По реда на примерчетата за символическото значение се нарежда и още един образ- на благородния и самотен звяр. Този мотив е бил популярен в хералдиката и емблематиката, например, на миниатюрната фигурка на отшелник на заден план се вижда еднорог.
Славата на еднорога се поддържа не само в поезията: от древни времена на неговия рог се приписват лечебни свойства (в частност, се е смятало, че той е най-доброто средство срещу отрови). Шарлатаните оживено търгували с вълшебния рог, представяйки за такъв рогът от носорог, зъбът-рог на кита „нарвал” и дори бивните на мамут. Търгували се чаши, солници, изработени от рог, които уж премахвали отровата от храната. (Що се отнася до Франция, то само Великата Френската революция премахнала церемонията по проверката на кралската храна за отрова - заедно с премахването на самия крал...)
Закупуването на цял рог е било по силите или на катедралата, или на кралския дом. Елизабет I Английска за такава придобивка е заплатила цената от 10 хиляди паунда (между другото еднорогът е символ на тази кралица - девственица).
На една миниатюра от XV век е изобразен Св. Бенедикт, отхвърлящ подаденото му парче хляб. До него е фигурата на еднорог като общоприет йероглиф: без пояснение средновековният читател разбирал, че хлябът е отровен, и светията с помощта на Бог е познал това.
В епохата на Възраждането фигурката на еднорог често е поставяна над аптеките. А на гербовете на много видни рицари на този символ е означавал не тяхното благородство или самота, а обичайното за това време метафорично тълкуване: „от храбрия мъж враговете бягат, както отровата от вълшебния рог”.
Психоаналитиците, които знаят всичко за всеки, търсят причината за дълговечността на образа на еднорога в тази символика, с която се е подигравал Рабле. По-малко самоуверените психолози пък акцентират нашето внимание върху особената поетичност на образа, на нашето пристрастие към архетипа на смиреното зло и гордата самота... Но образът се изплъзва от интерпретациите на специалистите. Ще бъде ли голяма ерес, ако се приеме, че в самото му изплъзване от обяснение, се заключава неговото велико обаяние?
Когато поетът, художникът говори за еднорога, той въвежда тайна в своята работа. И нито бестиариите, нито легендите на Изтока и Запада няма да ни обяснят какво е това еднорог до край. Дракон, грифон, василиск - те предизвикват понякога противоположни, но все пак конкретни асоциации. А еднорогът събужда в душата нещо неясно, неустойчиво, усещане за непълно знание... "Ние не сме отговорни за това, което е един еднорог”.
Други обяснения да имате? Моля. По- лесно е да си представим и да приемем за реалност еднорога, отколкото да повярваме в дракони, русалки, амфисбена (в представите на гърците- гигантска двуглава змия), сфинксове... Кон с рог – няма по-просто. Защо да не съществува?
И последно. В продължение на векове на еднорога упорито се приписват всякакви добри качества: съотнасят го със справедливи владетели и раждането на мъдреци, рисуват го като „чадолюбив” любител на единението, нежен поклонник на чистота, смирен и благочестив. Нищо лошо не се лепи по неговата козина. Човешкото въображение е уморено от върколаци, василиски, бълващи огън дракони и коварни сирени. И ето, сред всякакви нечисти и немъртви, които са враждебни към човека, засиява обаятелния образ на звяра, който е див и буен, но е способен да стане покорен и ласкав. Редом със злата вещица трябва да има фея. Редом с върколаците - еднорог, така да се каже, антивърколак: зло, което се превръща в добро, въжделение, което се превръща в почит към целомъдрието...
Из mysteries.at.ua
