Работата, която работиш е...несигурна или по-точно казано, там нещата не са строго регламентирани. Дава свобода на действие, динамична, но свързана с много чакане и рискове, което в даден момент се отразява на психиката и на тялото...човек се амортизира. Така че имаш ли възможност да си дадеш почивка , дай си я. Пътят ти за чужбина не е затворен - , била си, връщала си се, сега пак си там....знаеш как да се справяш, ситуацията не ти е чужда, но така като те чета, живееш напрегнато и динамично. Децата не са по-малка отговорност.))))спри да мислиш за "големите сделки" , започни просто да се радваш на това, което имаш - малко, рядко, несигурно, но пък имаш семейство до теб..Радвай се на всичко. Научи се да благодариш . Ще видиш, че е трудно да си отвориш устата сама сутрин и да почнеш да благодариш. След време ще го правиш за всичко и от сърце..Така лека по - лека ще допуснеш повече светлина в живота си...Един ден ще направиш голямата сделка и ще видиш, че вече няма да има голяма стойност - децата ще са порастнали, живота лека полека ще си е отминал...Спри да анализираш, виж какво би те зарадвало... направи го... когато си във въртележката не може да се огледаш - движението или нагоре или надолу......, но поне може да спреш известно време да се движиш накъдето и да било...единственото, което си осъзнала е че имаш нужда от промяна, но каква ще разбереш с времето....))))
