за какви цели използвате магията?

[gold_baby]

Тъй като съм начинаеща, аз лично съм си казала че ще я използвам само за добри цели и когато имам нужда от нея.

[cottonleaves]

Аз също съм начинаеща искам да попитам възможно ли да се използва магията за ускоряване на процеса по търсене на желаната работа.
 Тъй като все някога трябва да започна да се пробвам с практически занимания, реших , че може би мога да съчетая полезното с приятното така да се каже.
 Прочетох за визуализацията и открих, че в повечето случаи не ми е особено трудно да създам образ на себе си на евентуалната си нова работа. Разбира се трябва още да се старая. Попаднах и на няколко ритуала, повечето от които трябва да бъдат изпълнени на пълнолуние, и в които се употребяват различни билки и свещи.
 Въпросът ми е дали е правилно това, което правя. Например ако желанието на някого е да е да пребори болест посредством силата на мисълта, доколкото съм чела, мислите трябва да се насочат към съответния орган и да се създадат определени усещания в него.
 Но, ако целта е да намери работа, определена работа, но не в конкретна фирма, накъде трябва да бъде насочената енергията, само визуализацията достатъчна ли е ?
 Всеки съвет би ми бил от полза
 

[theshadow]

cottonleaves, не се насочвай към ритуали, те са само театър. 

 Енергията трябва да я насочиш към изграждането на своето излъчване и представянето си на интервюто за работа, на което се явяваш. Проучвай обаче внимателно работодателя, преди да се явиш на интервю. Ако често сменя персонал, значи не е читав и не ти трябва да си губиш времето и да те махне на втория месец без да ти плати.

[Цеци_Вихронрав]

Quote (theshadow)

Проучвай обаче внимателно работодателя, преди да се явиш на интервю. Ако често сменя персонал, значи не е читав и не ти трябва да си губиш времето и да те махне на втория месец без да ти плати.

По някога и такива "работодатели"  са полезни. Вчера синът ми започна работа при един такъв "работодател" и го оставих да си "счупи главата" с ясното съзнание, че ще бъде прецакан. Но на тоя етап май това е единствения начин да разбере, че без квалификация ще бъде лъган и използван. Все пак става дума за 19 годишен пикльо който като всички други не вярва на майка си, че доброто образование и квалификация са предпоставка и за добра работа.
 Като го прочетох написано се замислих... Каква лоша майка съм и какви жестоки методи ползвам, за да накарам синът си да учи и да се развива!?

[theshadow]

Според мен постъпваш правилно... По-добре е да осъзнае тези неща отрано, за да има едно наум за по-натам, когато наистина ще му е нужна сериозна работа и не само, за да издържа себе си- когато ще има семейство, за което да се грижи...

[tattul]

"Добрите" майки затриват децата си, като ги държат из късо и вършат всичко вместо тях. "Лошите" не са удобни и само те си знаят понякога колко усилие , нерви и страхове им коства порастването на децата, но пък си заслужава  особено, когато виждаш , че детето , което си отгледал започва да върви все по-смело и упорито напред. В крайна сметка майката е за всичко - може да бутне детето си по нанадолнището, то да си изподере коленете и после да го изпревари и да го чака, за да го превърже. Инак радиото си пее и никой не го слуша....

[Цеци_Вихронрав]

tattul, аз и брат ми имаме късмета да имаме една "лоша" майка, която е на мнение, че трябва не да бъде наша опора в живота, а да ни научи да нямаме нужда от опора, защото тя няма да е вечно до нас. Опитвам се да бъда за синът си това което е майка ми за мен и се надявам да успея.

[tattul]

Имах цяла година на саме да се спра, да си почина и да върна лентата назад или да я върнат Знам ли)) вече нищо не знам. Прехвърлях живота си, появяваха се важни моменти или спомени от миналото, които трябваше да отработя и да ги "приключа" като оставя най-вече негативните емоции и болките, които нося от тях.... Имах трудни родители, но взех да ги разбирам , щото не съм от тез дето влизат в релси, нито си седят кротко на дивана, нито демят пред телевизора и така...Та, прехвърляйки си наум цялата ми история и жизнен опит си направих равносметка - колко много съм загубила, за да проумея, че липсата на самостоятелност, системно е ограбвала живота ми. Сега ми се налага да уча и да се боря за всяка педя свобода, независимост и самостоятелност. Не съжалявам. Но имам две деца и осъзнах , че трябва да ги " пусна" не е нужно да ги влача на гърба си, защото не им помагам. Ще им помогна сега, но в бъдещето ще изгубят време да се излекуват от "мен"или от баща си, или от бабите си, да започнат да мислят, да действат самостоятелно.
 Това не ме прави добър родител в очите на много хора, дори безотговорен съм по техните стандарти, но пък всички се възхищават на децата))))  о колко са умни , красиви, как говорят , какви са дивички и как могат да правят много неща....Да могат! Но аз знам колко усилие ми коства да не правя......нищо, а да ги оставям да се блъскат сами и да мрънкат, чакайки аз да им свърша работата.
 Опора винаги ни е  нужда. Но трябва да се научим правилно да я ползваме тази опора, а и тези, които ни я предлагат , трябва да знаят границата. Аз започнах да прощавам и да преоткривам родителите си тази година. Минахме много трудности , дори и децата бяха във филма. "Пуснахаме" след толкоз години и аз се пуснах от тях. Равностойни сме. Те осъзнаха, че да имаш пари повече от детето си не значи, че трябва да властваш и да се разпореждаш в живота му. Започнаха да разбират, че не са все силни, все можещи, все прави и все нужни. А аз започнах да изпитвам топлина към тях и нежност, за която мислех, че завинаги съм се затворила. Има общуване, но не само между нас, децата също са част от Цялото)))
 В магията намерих себе си, преоткрих живота си, осмислих го. И онази лудата част дето беше отделно и си искаше своето, сега си е едно с мен - цялостна съм...
 Бе някой няма ли да се появи и да почне да мести Луната!??))

[Delta]

Луната вече не е актуална, сега ще завладяваме Марс

 А по отношение на децата напълно споделям разбиранията ти. Родителят не е даден, за да свърши всичко вместо детето. Ролята му е да научи детето само да си свърши нещата - според времето, според възрастта и възможностите му.

[cottonleaves]

Абсолютно ! Не трябва да обсебваш живота на децата си, но да се опитваш да им втълпиш, че образованието, особено висшето ще им реши всички проблеми едва ли не, означава грозно да ги излъжеш. Съдейки от собствения си опит много по-голяма полза има от езиков или компютърен курс отколкото от висше образование. Закостенялостта и тромавостта на висшето образование не са за някой амбициозен, неспокоен дух. Винаги съм смятала, че ако някой има желание да научи нещо, ще намери начин, аз така например научих английски сама. Едни от най-успелите хора в света освен това никога не са ходили в университет.
 Ако си поставиш за самоцел висшето образование без да си наясно със себе си и интересите си, и се юрнеш да учиш и магистратури после, направо си се понесъл с бясна скорост към някой пост в държавната администрация от където аз отчаяно се опитвам да се изкопча.

[tattul]

cottonleaves, накара ме да се разсмея с глас... Но всъщност тази тема с образованието е дълга, подтискаща и болезнена. В момента висше завършват много неграмотни хора, които мястото им не е там. Правят го само за натрупан брой точки самочувствие и защото така трябва или пък така им се е паднало. Висшето образование не трябва да служи като компенсация за липсата на умствен багаж. Но в момента в голяма степен е така. В даден момент не става без него. Но децата излизат объркани още от училище , защото там нищо не им предлагат. ....

[Цеци_Вихронрав]

cottonleaves, идеята ми е не да направя синът си вишист, а да го накарам да се квалифицира в нещо. Винаги съм казвала, че висшето образование предполага едни знания, но не ги гарантира. Аз самата съм със средно образование, но съм се постарала да се квалифицирам, макар и само в търговията. Това ме влече - това правя... А него вече го освободиха от работа след 4 дена по 13 часа труд, само защото попитал няма ли да подпише договор и без малко да не му платят. Добре, че съм с голяма уста и като вдигнах телефона...
 Говори с него днес, че трябва да намери това което го влече, което ще върши с удоволствие и да го направи своя професия. Надявам се да намери своето място.

[Jokera]

Stela 75. казваш ..."Понякога изисквам наказание за лъжеца. Лошото е , че проклетия човек и след хиляди беди си остава лош- дори още по-злобен и проклет..
 и...просто да възстановя равновесието! "
 Моментите на равновесието са кратки. След дългата нощ идва ден. Утрото е равновесието. След слънчевия или дъждовен ден настъпва нощ. Миг на равновесие и нощ.
 Границата между двете се нарича Терминатор. Мисля, че е астрономически термин.
 Нека позволим на хората да бъдат различни. Ако няма "лоши'' хора, как ще разберем какво е "добро"?
 Ако всичко покрай нас е бяло, как ще разберем какво е черно, червено или зелено?
 А може би, тези "лоши'' хора имат някаква задача...
 Нали някой трябва да ни научи какво, как и защо не трябва да правим.
 А по темата: Ако аз някога започна да практикувам, бих го правил за да придобивам нови знания.
 Да намеря отговори на много въпроси на които все още нямам отговор.

[Jokera]

Не Lia, не е необходимо нито да им падаш на нивото, нито да си тренираш търпението. Просто ги игнорираш. И те изчезват от твоя свят. Незнам разбираш ли какво имам впредвид?
 Не е необходимо да се справяш с тях. Игнорираш ги. Абсолютно си права, че няма лоши и добри, а има глупави и грамотни. Има и мързеливи и самовлюбени, което е по-лошо. Не е необходимо да се слиза на нивото на глупавия. Поне при мен се получава това с игнорирането. Непоносимоста към различните от теб е нещо нормално. Когато усетя такова различие просто се обръщам и тръгвам в друга посока. Ако ситуацията е такава, че тръгването е невъзможно опитвам се да вмъкна някой виц който изисква елемент на размисъл, усмихвам се и пак си тръгвам. Оставям ги да си "учат уроците" с някой друг.
 Дайства винаги. Е поне при мен.