Най-добре е, намерението да остане отворено.
Ако тръгнем да описваме подробно как го искаме и пътя по който да го получим, само усложняваме нещата и полученото може да не е това което ни трябва.
"Което е най-добре за мен."!
Не: "Моя воля е, да се сдобия с автомобил ферари последен модел!" защото с въпросното ферари (ако се сдобием с него) ще имаме сумати проблеми. То може да ни кефи на картинка, но да не е за нас.
Tчното намерение би било "Моя воля е, да се сдобия с автомобила който е най-подходящ за мен!".
Ако харесваме някого.
Не: "Моя воля е, Иван/Стефка да се влюби в мен..." защото, обектът може да ви харесва на вид или при контактите с него, но да не си подхождате за постоянна връзка и да не сте щастливи заедно.
Така че, ако имате нужда от партньор, въпреки, че харесвате определен човек, намерението ще е: "Моя воля е, да имам връзка с най-подходящия за мен човек!".
Така, въпреки, че появилата се любов може да не е този за когото си мислите, ще сте щастливи с партньора си...
За пари: "Моя воля е, да се сдобия с много пари по най-добрия за мен начин!".
Оставяме на магияъа/Вселената да реши кое е йнай-доброто за нас и да го изпълни. А за времето което да се вложи, не съм много сигурен. Най-добре би било, да не се оказва точно време от "на", нито срок "до", а "в най-скоро време".
Тогава, завършеното намерение за кола би било: "Моя воля е, в най-скоро време да се сдобия с автомобила който е най-подходящ за мен!".
Някой питаше за сигили. Ами, да - то намеренията най-вече се съставят заради сигилите. А "сигил" може да се нарече не само това което е обяснено из нет-а, а и различните методи които сами си измисляме за възнамеряване...
Абе, не напразно се нарича "Хаос-магия"! Всеки си възнамерява както му идва отвътре без да спазва определени правила.
"Нищо не е вярно, всичко е позволено!!!"