Любимо

[tattul]

Едно от любимите ми занимания тук, е да чета представянето на членовете във форума. Понякога дори и да го препрочитам. Любопитно и интересно ми е да опознавам някой, който няма лице, а само ник. Научих се да уважавам тайствеността, с която понякога хората обичат да се обгръщат. Понякога зад едносрични думи, се крият доста откровения. Правя си труда да чета постовете и после да се връщам тук и да сверявам със споделеното , като играе. Това обаче носи голямо удоволствие и разбиране също така. Не приемам хората едностранно както преди, демек хората са такива и такива. За да си такъв или онакъв, обикновенно има причина и в повечето случай тя е общочовешка. Това не значи, че е тривиална. Защото формира различни качества в характера на човек. Създава от него Индивидуалност, която си струва да бъде оценявана като такава. Чета отговорите на въпросите и си казвам е тук се повтря и тук и тук , бе.. всичко едно и също и в един момент - хоп?! изненада, нов отговор. И от него долавяш същността на човек, онази скритата, която той пази само за себе си....Може и да греша, но но в никакъв случай не омаловажавам отговора. Е, ....почувствах се вдъхновена да ви го напиша това , опитвайки се да ви кажа нещо, но нека всеки сам тълкува това както му е угодно

[myself]

Някъде през януари 2008г. сътворих нещото по-долу и, когато ми стане тегаво, понякога, препрочитам нещата. Та, по-добре да споделя и от какво се дозареждам:

 Медитация - КРЪГОВРАТ

 С всяка стъпка аз пристигам
 в своя храм от тишина.

 Тук житейската интрига
 не пристъпва. И така -

 ярка, сребърно-лъчиста
 се разтварям. В светлина.

 .........

 Мигове - порой мъниста -
 отредени в оня свят

 тук не могат да ме стиснат
 в менгемето на обхвата.

 Мой е жизне-кръговрата
 на земята, на водата;

 тоя вечен огън свят,
 що не тлее, а блести,

 що разлиства ме в лъчи...
 И аз чувам светлината;

 аз Съм въздуха, водата.
 Аз - ядро. Сърцевината.

 Времето не е замряло.
 Стъпвам - стигам

 във началото.
 То е краят на нещата.

 Кръговратът се върти...
 И завихрям се във хаос,

 и разтварям се всецяла.
 Претворявам в звук и в лъч.

 Тук - движение неспирно,
 енергийно и всемирно

 - част съм малка от това.
 Тук е моето начало.

 Тук съм цялостна,
 в Цялото от Светлина.

 ......

 Ето ме - така красива,
 истинска, немирно-жива -

 звук и блясък, мекота.
 Връщам се. И пак пристигам.

 Тук съм, а пред мен е книга
 със всевечните слова.

 Майката около мене.
 Съм. Тук бях родена.

 Тук - отново сътворена,
 претворена и нетленна,

 се зареждам със света.

[myself]

Още ми виси мандибулата .... Та - нека първо си затворя устата, ама - предоставям сайта, да споделя мига:

 My WebPage

 Ето и още малко от това чудо природно:

 My WebPage

 Мммммм. Разтърсващо.

[tattul]

Това наистина беше красиво. Тази Рейчъл имам предвид

 Аз пък обичам това Киви, като изпитам колебание за нещо си го пускам. Та щом едно Киви дето е птица, но няма крила иска и може да лети по този начин, що и аз да немога?! Въпроса е да летиш, пък дали надолу или нагоре..... Но най- ми харесва скока на това пиле, смело и без грам да се замиси трябвали или не трябва....да си разбива главата.

[tattul]

Всъщност, ето го отговора

[myself]

Нагледен примен за "съвместна работа" (team work|:

 

[tattul]

[MIM]

хахаааах,знам го това,но сега забелязах(макар да не са пишкали за клипа),поне през умивалниците можеха да минат,непрофесионо.сори имам проф. поглед на нещата.била съм теливизионер десетина г.

[MIM]

и защото съм в темата,трябва и аз да си кажа(девешка праволинейност).сори,нямам определени любими неща.има само неща,които харесвм.