На мен също се е случвало...
Иска ми се да имаше начин по-отрано да се засекат такива хора, правещи се на псевдоприятели, за да се предотвратят психичните им атаки и всичко, което могат да натворят, злоупотребявайки с доверието, още в зародиш... Но обикновено не се случва така... Чак после се научава, че някой се прави на псевдоприятел... Че изслушват и се държат с другите, както е писал Кастанеда в "Огънят отвътре" - в стил-
""....И не само щедър, той беше и изключително обаятелен човек. Той винаги се интересуваше дълбоко и искрено от хората около себе си. Беше любезен и открит човек и даваше всичко, което има, на всеки, който се нуждае от него, или на всеки, който се е случило да хареса. И той на свой ред бе обичан от всички, защото бидейки майстор прикривач, той им предаваше истинските си чувства: не даваше пукната пара за който и да е от тях....""
Но с тази разлика, че при Кастанеда това отношение към околните е произтичало от факта, че Кастанеда е имал две смъртоносни заболявания (едното накрая го е убило- факт е, че Кастанеда умира от рак) и той е изпитвал нужда да скара себе си със света и света със себе си, защото така смъртта му ще е по-лека... Друго е да знаеш, че ще умреш и никой не скърби за теб, а ти не скърбиш за никой- така смъртта идва по-лека... Такъв му бил изборът на Кастанеда в условията на постоянното очакване кога дали едната, дали другата му смъртоносни болести ще го вкарат в гроба, а само напредъкът на медицината е бил единственото, което го е деляло от смъртта за достатъчно дълго време...
На мен умът ми не побира как здрави, прави хора решават, че нямат нужда от приятели, че не трябва да дават пукната пара за никой... Че трябва да бъдат псевдоприятели... Това са хора, които не умеят да имат приятели... Не искат да имат приятели... Често опитват да блеснат, но не със собствени заслуги, а чрез очернянето на хората, на които са се правили на приятели... Ако са се задържали някакви хора около такъв неспособен на приятелство непукист- то те осъзнават в един момент във времето, че непукистът пукната пара не дават за никой...
По-скоро въпросът е какво се прави, след като на подобни манипулатори-непукисти им проличи- защото винаги им проличава- кога по-рано, кога по-късно...
И двата варианта- и мълчанието, и отстояването на принципите- са правилни реакции в такива ситуации... Но някои хора ги бива да отрязват псевдоприятелите си с мълчание, а други - с принципи... Аз съм от вторите...
В нета попаднах на един блог, който се казва anesway... Много силен текст, подтикващ към осмисляне на лични принципи, е написан от блогърката, който поствам тук като повод за размисъл...
""Бях забелязала, че в контактите с хората преднина имат тези, които знаят как да манипулират общественото мнение, които говорят с полуистини и изкусно си служат с лъжата, които могат най-добре да експлоатират хорското милосърдие и които умеят чрез хитрост да се облагодетелствуват, които са в състояние от всяка ситуация да извлекат дивиденти.
Разбирах, че „доброто” боравене със словото е най-голямото оръжие в нашето съвремие. Някога са се водили гладиаторски битки с оръжие. Сега се разиграва същият екшън, но словесно. „Добрият” оратор не проявява и капчица милосърдие към опонента си и често води борбата до неговото пълно унищожение. Той може да изкара черното бяло, а бялото – черно и всички присъстващи да му повярват и да го приветстват.
По този начин той натрупва голям капитал от уважение и респект на другите към личността му, който по-късно би могъл да използва за постигането на най-различни цели. Истината е, че някои слушатели долавят манипулативността в изказването, но това не намалява спечеленото от оратора.
Понякога си мислех, че е важно да си убедителен в словото си, а това каква част от казаното е вярна и каква - грешна, няма съществено значение за възприемането му от слушателите.
В света е така, така е в нашия - материалния живот. Но дали е същото и в духовния?""
