Психична Атака

[Astaroth]

В интерес на истината вече много внимателно избирам хората, с които да контактувам и да допускам до себе си. Патила съм си много от злобари и завистливци. Относно разпитването, защото има едни такива любопитни човечета, които аз усещам, че са неискрени и тях много обичам да "пързалям", заливайки ги с невярна информация за себе си.

Изграждане на недосегаемост се нарича това. И в тази "схватка" винаги ще спечели по-добрия "манипулатор". Обикновено такива хора, повечето са неосъзнати за способностите си какво точно правят и какво реално причиняват на човека отсреща, заслепени от крайния резултат, се превръщат в неспособни изобщо някога да спрат. След преминаването на определена граница просто е невъзможно... От което следва, че можеш да си навлечеш още по-големи неприятности. Такива хора винаги държат и се стремят последния удар да е техен.

Най-добрата защита е да няма защита и да се действа на момента, без индикация. Момента на изненадата обърква противника и дава прозорец да се махнеш от дразнителя ако е по-силен от теб или да го довършиш с твоята атака, ако е по-слаб.

[Jadis]

Най-добрата защита е да няма защита и да се действа на момента, без индикация. Момента на изненадата обърква противника и дава прозорец да се махнеш от дразнителя ако е по-силен от теб или да го довършиш с твоята атака, ако е по-слаб.

А в тази липса на защита включва ли се допускането на някого до теб? Има много резон в думите ти, не съм го поглеждала от тази му страна. Дори се и сещам за такова поведение на човек, който е супер дружелюбен, отворен, весел, но някак успява да те постави на мястото, ако решиш да го докоснеш. Както аз казвам - плъзгав.

[Astaroth]

А в тази липса на защита включва ли се допускането на някого до теб?

Това е основата без която не може. Но допускане не означава сляпо доверие.

[Libra777]

Дори се и сещам за такова поведение на човек, който е супер дружелюбен, отворен, весел, но някак успява да те постави на мястото, ако решиш да го докоснеш. Както аз казвам - плъзгав.

Майсторите в бойните изкуства казват, че трябва да бъдеш мек отвън, но корав отвътре. Само тогава си непобедим... Разбира се, всеки принцип в доджото е реално прложим и в живота

[posleden]

Трябва да си като водата, Либра.
🙂

[Libra777]

Трябва, трябва. А напоследък съм толкова огън, че... Чак пожар.

[posleden]

Прегръщай дъбови дървета!
 Стой под струите на водопад!
 Попий в земя,
кога е прясно разорана!
 И огънят...
 ще намалее, керко.

[Jadis]

А в тази липса на защита включва ли се допускането на някого до теб?

Това е основата без която не може. Но допускане не означава сляпо доверие.

С годините ставам все по-голям интроверт с изразена чувствителност към хорските енергии. Това ме напряга неимуверно и предпочитам да не контактувам и да се държа дръпнато, отколкото да се впускам в нови контакти. Ето например, случка от тази сутрин в кварталната бакалия - продавачката е такава една разговорлива, но без усет кога да спре и започва да фамилиарничи с мен, което мен ме дразни. Наложи се да съм по-остра, за да я отбия.
И не винаги сляпото доверие е причина за несгоди, защото допускаш някого, но един момент той се обръща срещу теб и започва да хапе. Много такива случки имам и не е, защото съм се предоверила, явно има нещо в мен, което провокира отсрещната страна да се държи така. Към момента съм намерила лекът и той е по-малко контакти и капсулиране, защото не мога да рискувам емоционалното си състояние, само заради неспособността ми да се справям с отношенията. Имам работа върху себе си и докато на се усетя, че съм готова и нищо не ме докосва, тогава мога да си покажа носът навън, както се казва. 

[Astaroth]

С годините ставам все по-голям интроверт с изразена чувствителност към хорските енергии. Това ме напряга неимуверно и предпочитам да не контактувам и да се държа дръпнато, отколкото да се впускам в нови контакти. Ето например, случка от тази сутрин в кварталната бакалия - продавачката е такава една разговорлива, но без усет кога да спре и започва да фамилиарничи с мен, което мен ме дразни. Наложи се да съм по-остра, за да я отбия.
И не винаги сляпото доверие е причина за несгоди, защото допускаш някого, но един момент той се обръща срещу теб и започва да хапе. Много такива случки имам и не е, защото съм се предоверила, явно има нещо в мен, което провокира отсрещната страна да се държи така. Към момента съм намерила лекът и той е по-малко контакти и капсулиране, защото не мога да рискувам емоционалното си състояние, само заради неспособността ми да се справям с отношенията. Имам работа върху себе си и докато на се усетя, че съм готова и нищо не ме докосва, тогава мога да си покажа носът навън, както се казва. 

Toва ще работи до един момент, Jadis, защото пълното отцепване от социума е вредно за индивида поради ред причини, често такива, каквито рефлектират и на материално ниво, не само душевно. Хората не са устроени да бъдат сами, неслучайно преди много години едно от най-суровите наказания е било заточението. Казвам ти това от позицията на човек, който в момента има точно 1 приятел с когото контактувам, в смисъл буквално е точно един този, който съм допуснал и знае истини за мен. Дори от семейството ми ме делят хиляди километри, въпреки че се случва да седим на една маса.
 
Права си, хората се променят... Понякога към по-добро, по-често към по-лошо... Времената са такива може би, не зная. Но определено ако човек поспре за момент и се огледа, няма как да не забележи как по хиляди канали около нас непрестанно витаят злоба, завист и още купища такива от негативния спектър...

Истината е в баланса... Това е най-висшият закон на природата, всичко в нея съществува благодарение на баланс между определени сили. Остави чуждите кораби да акустират в залива на твоя океан, не знаеш какво носят преди да са се доближили. Ако са вражески - разучи внимателно, извлечи ползата и потопи кораба. Недей да изхвърляш нищо с лека ръка. Магьосниците са уникални същества -  един от отличителните им знаци е умението да преобразуват едно нещо в друго.

[Jadis]

Astaroth, благодаря за окуражителните думи!   

[Astaroth]

Тъй де, нали за това е този форум 

[feniks75]

Това съм го изпитал на собственият си гръб.Започнах нова работа на отговорен пост.Имах колежка ,която беше в друг отдел .Тя беше направила така,че да напусне моят предшественик.Тя беше жив   паразит.Нищо не знаеше ,нищо не разбираше,но пък беше близка до шефът.Цялата й рода беше във фирмата брат ,майка,братовчед,баща,племеник,кумове.Та усещах ,как знае всичко за мен как рабатя,къде обядвам,кога  идвам и кога си тръгвах.Често идваше на обяд и ми предлагаше помощ  за това или онова.Тя беше енергиен паразит,които се беше се слял с цялата фирма.Атаката беше само като усещане и не натрапчиво докато  не разбрах от трима бивши колеги,че е разпитвала за мен.Понеже не крадях й беше трудно да ме злепоставя пред шефът,но атаките продължаваха.Сега сме "приятели" и си бъбрим и майтапим ,но мисля,че и двамата знаем ,че се манипулираме.