Quote (sct)
каквото си купя като уред задължително се поврежда, сякаш всичко около мен постоянно се руши,
Ако може да споделя нещо, не като специалист.
Наблюдавам, че когато съм в лошо настроение и техниката около мен отказва да работи.
Лампи премигват, бушоните изгърмяват, компютъра гасне или блокира и колкото повече неща ми правят проблем, толкова по-лошо става.
Не знам какво е някаква кинетична енергия, с която влияя на уредите? Но вече знам, че аз съм причината за този хаос и когато видя, че се случва просто сядам и се успокоявам.
Когато човек е негативно настроен или нервно, нормално е всичко около него най-малкото да му се струва негативно.
Не вярвам, че има нещо като късмет нито като лош, нито като добър.
Човек сам привлича хубавите неща, които му се случват или лошите.
Има и събития, които не зависят от нас, те са просто факти и трябва да се приемат, но за негативното отношение към събитията в живота ни сме отговорни ние.
Ето какво правя аз за да обърна нещата.
Първо успокоявам се.
Второ, вземам решение - животът ми ще се промени, дори и да стане бавно, то скоро ще видя първите хубави знаци.
Трето усмихвам се. Да трудно е, първо разтягам устните си нагоре, без да чувствам нищо. Правя го механично.
Но всяка една частица от нас може да помни. Мимическите мускули запомнят - ъглите на устните нагоре.
Прави се всеки ден задължително поне веднъж, желателно е три пъти.
Четвърто. Почвам да търся хубави неща, неща които ми носят радост. Ровя упорито хващам се за всяко нещо което е хубаво - да речем: обичам сладолед или нещо друго.
Прияжда ми се сладолед. Вземам си.
Изяждам го бавно и с наслада като се концертирам само върху него. Изследвам го. Цветове, форма, аромат, вкус, консистенция, усещането което предизвиква в устата ми. Емоцията която поражда. Запомням емоцията.
Рано или късно сладоледа свършва.
Благодаря за хубавата емоция, на кого... на когото искам. На Бог, на себе си, на Вселената, всеки според в каквото вярва.
Усмихвам се, сега усмивката ми е сякаш истинска. Запомням - усмивка, емоцията.
Продължавам всеки ден да се усмихвам, като докато се усмихвам изпитвам и онази емоция.
През това време откривам и други неща, които ми носят радост. Тренирам усмивката и тяхната емоция.
Тя може да е удовлетворение, възхищение, различна приятна емоция.
Между другото забелязвам нещо малко и хубаво в живота ми. Нещо съвсем обикновено. Получавам дългоочаквана вест или пък някой ми връща 5лв, които съм била забравила, че съм дала. Това са само примери. Съвсем малки неща може и по-малки от тези примери, но усещането е че се е случило чудо. Все още не е осъзнато усещането, но подозрително странно е ... След дългата поредица от неуспехи, просто е странно.
....
И така ден след ден...
А аз просто се бях спряла и взела решение. Ще променя живота си... пък той все че се промени.
Знам, трудно е когато живее човек в безнадеждност, струва му се глупаво дори да опита.
Но аз имах глупостта да опитам.
Опитай и ти...
