Елементите на Дъил От Гаданието по Огамите
Урок по възпроизвеждане и откриване
На Древните пътища на друидите
Ранните келти и дори неолитните хора поставяли божествата си в абстрактното. Ето защо Брениус, келтският войн, когато атакувал гръцкият храм в Делфи е видян да се смее когато стоял срещу всички статуи! Келтите вярвали, че Боговете съществуват на друг план, различен от този, който обитават хората. Посещението им при хората можело да бъде във всяка известна форма, която си изберат. Можело да бъде кон, извор, кладенец, пламък, орел, семе, а дори и като дърво или великан. Те били господари на Draiocht и проявлението.
Много е важно да разберем какво е „дъил”. Разбирам концепцията за дъил като съответстваща появата на индивидуалния човешки дух и неговото вазимодействие със заобикалящата го околна среда. Това означава, че дъил може да бъде считано като част от нашето тяло, което излиза извън обсега на физическото. Може да бъде ефектите, които произтичат от физични, ментални или духовни събития върху нашето тяло. Божествата, могат да бъдат осезаеми (осъзнати) като дъил. Някой може да „усеща” присъствието на божественото, когато е на свещено място, но също така и, когато е до езеро или пещера. Мегалитните структури би трябвало да имат същото „усещане” за него, откакто били наречени „домове на боговете”. Минаващите през тези места забелязвали гробове или ”къщи на мъртвите”, покрити със странни символи, предизвикващи съзнателният ни ум да говори на по-дълбокият и подсъзнателен аз. Символите на древните свещеници и зидари се опитват да свържат духът ни с боговете и почитаните мъртви на места като тези. Вярвам, че речта на тези древни камъни е говорила дълбоко на нашите келтски предци, когато са влизали в свещен съюз със земята около тях.
В този „брак” и съединение между духа и Божеството, и Божеството към духа, намирам древните келти за удивително напреднали в своята философия. Външната простота на много техни приказки (Дидшенхас и Имрама например) противоречат на заплетеността на техните „скрити” вътрешни значения. Поддържам тезата, че „вътрешните значения”, са прикрити в многото години интензивно обучение и уроците, учени от амбициозните друиди. Много от тези скирити значения се съдържат в Тайният език на поетите. Подкрепям вярването, че Огамите са крайъгълен камък в събирането на цялата информация. Съединението на всички тези неща било свързано с елементите, или дъил. В тези елементи ще открием тайните на духа. Ако искаме да разберем скритите тайни на космоса и аз-а, ако търсим да разберем техните съответствия, посоки, елементи и/или техният смисъл при древните келти, модерните келтски и друидски предсказания, има само едно място от където можем да започнем: Центъра на Света. Елате на пътешествие с мен от Домовете на Боговете или Къщите на Мъртвите към различен тип къща: Къщата на духа в Центъра на света.
Центърът на Света За келта, отговорът на въпроса „Къде е центъра на света?” имал 3 отговора. Като индивид, неговият/нейният отговор би бил „Там е където стоя”. Това се отнася към „gorm a cli” или центъра на аз-а, „гърдите или сърцето”. Като член на домакинството би бил: „Това е cleithe, централният полюс на моят дом.” Като член на туат (tuath) или клан би бил „Búle, или свещеното дърво на Боговете”. Всеки един от тези центрове били свързани заедно чрез богинята Бригид. Тя била Богиня на огъня: Огънят в главата и сърцето, огъня в семейството и сърцето, огньовете на ковачите и поетите. Тя контролирала змиите на „нуждата от огън” и феите. Бригид била „дъщерята на огъня” на Дагда. Тя била Магическият елемент, свързващ Трите свята. Ако елементалният аспект на всеки един от тези Три свята беше Земя(Почва), Море и Небе (Земя, Вода и Въздух), тогава Тя би била Огънят, трансоформиращ трите елемента. Била е Огънят, отварящ пътищата към Отвъдното (Другият Свят) на Феите. Била е Огънят, даващ вдъхновение на поетите. Огънят, затоплящ анализа, така добре, както Котелът на Мъдростта, Ентусиазма и Знанието. За келтът, Центърът на света бил съединението на аз-а, семейството и космоса. Бил огънят, осветяващ всички тях. Огънят бил центърът на келтския и друидския ритуал.
Деветте елемента „Бях направен от деветократните елементи –
От плодните дървета,
От райския плод,
От игликите и цветята на хълма,
От цветовете на растения и дървета,
От корените на земята бях направен,
От зановеца и копривата,
От водата на деветата вълна,
Мат омагьоса ме и ме обезсмърти,
Гуидион създаде ме с магическия жезъл,
От Емрис и Еурион
От Мейбън и Модрон
От пет по петдесет магьосници като Мат бях направен аз –
Направен съм от майстор в неговия най-голям екстаз –
От най-мъдрите друиди направен бях, преди светът да бе започнал
И зная знанието на звездите от преди началото на Времето.
Талиезин, Най-великия от бардовете на Бристън За допълнително очертаване на аз-а, нашият първо център, представям списък от 9 елемента, който съм получил от обучение по Келтска традиция. Както Хатха йога определя човешкото тяло като „Къща с една колона и девет портала”, келтите определят тялото като съдържащо много елементи или „дъил”. Neach („живото същество”) или duine („личността”) съдържали деветте дъил („елемента”). Всеки един от тези елементи имал съответстващ космически елемент в "Bith" (Космоса). Съединението на дъил дава истина на фразата „Каквото е горе, това е и долу. Когато съответстващите си елементи на аз-а и космоса били в хармония, било времето когато най-великите Магии може ли да бъдат извършвани. Келтският дух бил центриран в къщата на неговото тяло. Нейният дом бил фокусиран, където сърдечните огньове били „задушавани”. Техният живот бил въздържан и центриран около клана или туата. Магията била навсякъде а животът бил просто „истински” в границите на земята. Навсякъде другаде било определено на бъде „друго”. Следващата таблица описва как прозорците и вратите на тялото се свързват със земята, центъра и космоса.
Съответствията на дъил 
Тези елементи могат да се сравнят с чакрите, видимите и невидими планети, сетивата и цветовете, но това е друга история. По време на дискусията по гадаене ще използваме деветте дъил и ще ги отнесем към Трите казана на Ентусиазма, Призванието и Знанието.
Преди да продължим с елементите и Трите казана, нека видим как определя Олав техните Мистерии като се опитва да хармонизира собствените си дъил с Космоса. Този „поглед зад сетивата” съдържа в себе си велика и древна инвокация, наречена „Мистерията” и е приписана на Амергин, син на Мил, Олав от Милезианс.
Мистерията, Песента на Амергин
Аз съм вятъра в морето,
Аз съм океанската вълна
Аз рева съм на морето,
Аз съм бика на Седемте битки,
Аз съм лешояда на скалата
Аз съм капката роса,
Аз съм най-красивият от цветята,
Аз съм безстрашния глиган.
Аз съм сьомгата във вира,
Аз съм езерото в равнината,
Аз съм думата на занаята
Аз съм Точката на оръжието
Аз съм богът, придаващ форма на огъня в главата.
Кой оформи грубостта на планината?
Кой е Той, който извести за времената на луната?
И кой е, мястото където слънцето залязва?
Кой призова конете от Дома на Тетра?
На кого конете от Тетра се усмихнаха?
Коя е тълпата, кой е богът оформил върховете?
Заклинанията обвили копие? Заклинанията на Ветровете?
Амергин бил способен да „стане” едно със своя космос и чрез това действие на „ставане” можел да призове Силата на Сътворението. Трябва да стане ясно, че първо трябва да разберем себе си и отношенията на тялото ни с космоса преди да се заемем с действия спрямо келтската магия като например гадаенето с огами. Трябва да се отъждествим с всеки един елемент от самите себе си и обкръжаващият ни свят. В Първата част посочих тази нужда от връзка с Аз-а и Съзнателното. В тази част ще опишем Дъил и ще обсъдим получената информация (посоки, елементи и т.н.) за да изчистим определенията, които бяха направени и затвърдим как всяко може да бъде използване за гадаене. Следващата дискусия покрива Космосът, Аз-а, Посоките и Пространството.
Космосът и Аз-а Космосът и Аз-а съдържат елементи, които си взаимодействат и са еднакви по природа, техните взаимоотношения като цяло и техните взаимоотношения един към друг. Всеки един елемент от космоса и аз-а ще бъдат разгледани поотделно и след това взети заедно.
Костите са структурата, която поддържа тялото. Костите оформят формата на Котела на Призванието. Костите са тази, които „ни дават гръбнака”. За келтите и хората от неолита на Британските острови, костите съдържат Магията на човека. Костите произвеждат магическите инструменти и са покрити със символи и дори огами, подсилващи ефекта им. Огамите са изписвани също и върху камъни, които кралят избирал. Камъкът е основата на къщата, както костите са основата на тялото. Не е грешка, че най-мощните магии в Ирландия са издълбавани и се съдържат в камъните на Brughs и „центровете на живота”. Метеоритите са поставяни на много високо и мистично място, като „костите на звездите” или „горящите камъни”.
Плътта е частта от тялото, която се свързва със структурата на костите и ни придържа в определена форма. Тази форма е позната в Ирландия като „delb”. Плътта е това, което ни движи и ни дава възможност да правим различни неща. Това е субстанцията, която консумираме, горим и пренасяме в жертва (заедно с кръвта), когато се кланяме на Боговете. Плътта от бик била принасяна в жертва и изяждана за предизвикване на видения на Тарав Фейс (Tarbh Feis). Понякога кръвта от плътта на техните врагове била изяждана по време на ритуалите след битката. Земята е космическият аналог на плътта. Това е земята, поддържаща нашето съществуване, а на Нейната повърхност ние се трудим. Плътта е главният изпълващ елемент на Котела на Призванието.
Косата и кожата са чувствителните елементи и „сензори” на нашите тела. Кожата е най-големият осезателен орган, който ние използваме. Реагира на докосване, топлина, студ, болка и удоволствие. Кожата е единственият път, по който ние получаваме усещания за себе си, нашите граници и обкръжение. Косата, простираща се след кожата се използва за получаване на усещания за обкръжението без дори да докосваме нещо. Можем да почувстваме вятъра и дори статичното електричество от близки и съседни обекти. Косата също рефлектира на цялото ни същество (както и кожата). Когато се чувстваме добре нашата коса е бляскава и гладка. Когато се чувстваме депресирани нашата коса е клюмнала и безцветна. Поведението на кожата е близко до това на косата и е като индикатор на състоянието на тялото и дори здравословно състояние. Дърветата, храстите и тревите са космическият аналог на кожата и косата в човешкото тяло. Здравата и жизнена околна среда е изпълнена със зеленина и растящи дървета, храсти и растения. Кожата и косата ни се грижат за покритието на Котела на Призванието.
Дъхът е непрекъснатото обновление на духа. Той осигурява изчистването на емоциите, така добре както и облекчението на мъките. Дъхът ни се използва също и за извършване на хранителните процеси, които подсилват кръвта. Дъха е един от трите огъня на Котела на Ентусиазма. Ветровете (и „дъха на промяната”) са тези, които афектират нашето настроение и възприемане. Нашето първо действие по осъзнаване е да си поемем „дъха на живота”. Не е съвпадение, че думите за дъх, душа и име имат еднакъв корен в ирландския език (anail, anam, ainm). Дъха и вятъра имат съответствия в тялото/природата. Келтите виждали "airts" („ерт”) или ветровете като дъхът на небесата. Ерт били използвани и от келтските мореплаватели за да предричат времето и предсказват техният курс.
Съзнанието от друга старана, имало много по-дълбоко значение за келтите. Казвало се, че Мъдростта тече от изворите и казаните. Изумително съвпадение е, че „течението на мъдростта” от извор на знанието съответства на природата на мисловните алфа-вълни, които нашата модерна наука откри. Вероятно друидите са открили тази вълнообразност на мислите, когато са използвали мозъчна хирургия (примери могат да се открият в келтските погребения). Луната е естественият феномен контролиращ вълните на земята и морето. Луната е символът даден от келтите за вътрешните мисли и вълнообразната цикличност на Природата като такава. Съзнанието е един от трите огъня на Котела на Ентусиазма.
Лицето било смятано за прозорец на личността. Как някой се показва пред обществото и как бил възприеман е много важно. Репутацията и личната сила били двете най-важни части при възхваляващите поеми на бардовете и поетите. Мъжката дума и част (или женските) били отредени да са толкова важни колкото и самият живот. Това значение на лицето и външността могат да отговорят за ударението поставяно на сатирите от Филидж за способността им да показват недостатъците или дори да убият обекта на тяхното презрение(използващи само думи). В света около тях лицето се представяло от Слънцето. Слънцето, което осветява света за всичко видимо и което трябва да се види. Било по посока на слънцето или срещу слънцето, съответно хвалбите или обидите, които произнасяли. Слънцето било въплъщение на лицето за келтите. Лицето било отварянето на Котела на Знанието.
Мозъкътслужи като платформа, където съхраняваме спомените и мислите си. Той е като хартия или книга, или силикон за компютрите ни. Той е елемента, който поддържа нашите съзнания и съдържа нашите мисли. Мозъкът е организаторът и архитекта на нашите ментални способности. Да бъдеш „мозък” трябва да имаш много силна дедуктивна способност. Това е знак за нашите ментални сили. Мозъкът е „вареното”, което се съдържа в Котела на Знанието, точно както облаците и звездите са космическото „варено” на Боговете. Друидите четат облаците и звездите за да получат Знанието на Боговете. Друидската астрология била наречена Нелдоракс "Neladoracht", литературно „гледане на облаците”.
Главата била на такава почит при келтите, че те съхранявали като военни трофеи главите на техните най-големи врагове. Вярвало се, че нечия душа може да се контролира ако главата му е обладана от зъл дух (ако е луд). Главата съдържала същността на личната сила. По тази причина те запазвали главите в кедрово масло и ги поставяли на местата за почит на келтските пирове и къщи (както и при война – на колесниците и конете). Главата управлява Аз-а, точно както Небесата управляват Земята. Свещеният крал управлява Суверенитета на земята (като глава на Туата (калана) и съпруг на Богинята). Главата била резервоарът за Котела на Знанието.
Келтите използвали посоките за да стабилизират центъра си (както Слънцето спрямо звездите). В този случай те имали тук, отгоре и около (извън и отдолу) измерения към техния космос. Този и Другия свят се докосват почти навсякъде, но по определено време и на определено място вратите се отваряли широко.
По материали от imbas.org
