Някъде през януари 2008г. сътворих нещото по-долу и, когато ми стане тегаво, понякога, препрочитам нещата. Та, по-добре да споделя и от какво се дозареждам:
Медитация - КРЪГОВРАТ
С всяка стъпка аз пристигам
в своя храм от тишина.
Тук житейската интрига
не пристъпва. И така -
ярка, сребърно-лъчиста
се разтварям. В светлина.
.........
Мигове - порой мъниста -
отредени в оня свят
тук не могат да ме стиснат
в менгемето на обхвата.
Мой е жизне-кръговрата
на земята, на водата;
тоя вечен огън свят,
що не тлее, а блести,
що разлиства ме в лъчи...
И аз чувам светлината;
аз Съм въздуха, водата.
Аз - ядро. Сърцевината.
Времето не е замряло.
Стъпвам - стигам
във началото.
То е краят на нещата.
Кръговратът се върти...
И завихрям се във хаос,
и разтварям се всецяла.
Претворявам в звук и в лъч.
Тук - движение неспирно,
енергийно и всемирно
- част съм малка от това.
Тук е моето начало.
Тук съм цялостна,
в Цялото от Светлина.
......
Ето ме - така красива,
истинска, немирно-жива -
звук и блясък, мекота.
Връщам се. И пак пристигам.
Тук съм, а пред мен е книга
със всевечните слова.
Майката около мене.
Съм. Тук бях родена.
Тук - отново сътворена,
претворена и нетленна,
се зареждам със света.