Ще се справиш.., а може би ти е време да направиш стъпка напред. Остави емоциите, опитай, трудно е в началото. Освен това, трудно може да пращаш любов и светлина, когато ти нямаш запас от такива или да намериш източник , който да те зарежда. Външно може да си спокойна, но вътрешно кипиш и това се усеща. Дори ти да си овладяла маската, същноста ти се бунтува. Влез в секциите "изчистване и защита" първо, направи някои от техниките, като визуализираш как чистиш негативизма, във времето за почивка, ако имаш такова, излез навън , разходи се, намери някое красиво кътче, стой там, дишай и не миси за проблемите, не мисли вобще. В момента, в който сетиш, че се прокродва мисъл за колегите и работата ти, за колежката ти, подмения с друга, например ...за нас
, че имаш приятели, че има хора, които са зад теб, е, може да не сме най-добрите, но сме с теб. Насочи вниманието си към нещо, което те вълнува, към дадена практика тук например, към книга, слушай просот хубава музика. Когато съм в дадено настроение или определена ситуация, която е тревожна, търся подходяща мелодия, която да ме излекува...получава се. Това което си , реагира на музиката, обикновенно ако напрежението е силно, избива като тапа и ще се наревеш едно хубаво, но така ще започнеш да чистиш натрупаната енергия, болката и страха. Не става от веднъж. Не се затваряй в къщи да се депресираш, а просто си създай уют, който да е подаък само за теб. Това няма да еши проблемите в работата ти, но ще ти даде спокойствието от което се нуждаеш, за да гледаш на ситуацията без страх и безпомощност. И освен че трябва да се справиш, поискай да се справиш. Искам е различно от трябва. Двете често се разминават по смисъл и значение в нашия живот. Трябва в повечето случай определя ситуация, която те притиска, уж си поел контрола, но пак те води в задънена улица, усещаш че хвърляш усилия, но напразно. В друг вариант Трябва е необходимост, която въпреки желанията ни, е път, койтотрябва да извървим. Остани спокойна. Усмихни се на колежката, не лицемерно, опитй с най-искриенната си усмивка. Ти осъзнаваш тя какво прави, тя не. Това те обърква и те боли, но не е болка за умиране. Винаги от всяка ситуация има изход, дори от тази, в която се налага да стигнеш дъното, за да осъзнаеш, че винаги има път нагоре. Шефката ти знаели за тази кражба? Май само знае, но нищо неправи, защото и е все тази и носи отговорност само в определени случай инак и е все едно какво става по-надолу от нея. Предполагам и други ще ти дадат съвет и подкрепа. и как така е откраднала? Ти за там ключ нямаш ли?
