Николина, психолог съм.
Болестите, които са във връзка с психиката се наричат психо-соматични. Доказани са за пръв път от немския лекар Хайнрот през хиляда осемстотин и кусурна година, но наблюденията на връзката между психика и тяло са от 5 век преди новата ера. Така че не е нещо ново под слънцето.
Изследванията са категорични, че чувствата (емоциите), мислите, цялата ни психика- това всичкото е само и единствено химия. При това е сложно за обяснение.
Сега, за Вашия конкретен случай. Казвате, че сте била подложена на силен стрес. Стресът е бил в прекалени за Вас дози. Е довел минимум като за начало до изливането на химия в тялото Ви.
Едно от веществата, които се изливат в тялото при силни емоции, каквито предизвиква стресът в големи количества (по научному- нарича се дистрес- това е вредният стрес в повече, с който психиката не може да се справи), е адреналинът. Той се отделя рефлекторно като остатък от далечната ни праистория, когато стресът е искал бягство, а бягството е било от хищник по петите и е трябвало всичките мускули да се активират на шест, за да се оцелее.
Адреналинът към днешна дата от човешката еволюция активира всички важни за организма системи. Но не забравя и да се насочва към мускулите, като не се изразходва за работата на мускулите- обикновено... Затова може да ги увреди. Сърцето е мускул. Знаете- силният стрес не е препоръчителен за хората със сърдечни проблеми. Сега знаете и по-конкретно защо е така.
А както писа Цеци, ако ще се цели превенция- вече знаете какво не е добре за сърцето и за мускулите Ви.
И това е само малка част от случващото се с Вас, когато стресът е в повече от поносимото.
Наистина често тялото подава своеобразен сигнал, когато нещо не е наред. И ако на този сигнал не се обърне внимание, тогава нещата могат да се влошат. Слушането на тялото е хубаво нещо. Когато има кой да слуша, тялото говори внимателно. Ако няма кой да слуша, тялото почва да отправя съобщенията си грубиянската. И ако продължи да не получава слушането... Е... Сещате се...
От това, което пишете, оставам с впечатлението, че сте много затворена и всичко задържате вътре в себе си. Трудно се доверявате. Да... Има наистина гадни хора, които се държат с околните като с парцали и ги ползват като кошчета за душевните си отпадъци... Но не бива да се затваряте така в себе си заради такива особи... Или ще се затворите и няма да можете да се усмихвате на правилните хора, които просто Ви искат приятелството и искат да виждат Вашата усмивка.
Не забелязвам да сте освободена от това, което Ви е смазало. Ако продължи да Ви смазва, проблемите Ви ще се мултиплицират, защото ще е засегната способността Ви да ги решавате. Така че препоръката ми за психолог не я отменям. Някой трябва да работи с Вас по пътя до изхода. Не Ви препоръчвам да се борите сама, защото явно положението Ви е по-сериозно и ако сте сама в тази битка, то това може да Ви бъде пречка да се справите или да удължи сериозно пътя Ви до изхода.
