myself, човек не винаги има време и възможност да провери. Преди два месеца си смених работата. Работя на барака за вестници и цигари с още две колежки. Още първият ден като се събрахме, непознати, не знаещи нищо една за друга и притеснени естествено (все пак работим с пари) видове шефове от София и Варна се постараха да ни кажат как екипите били такива и онакива. Не комуникирали помежду си и не им излизали ревизиите. Ние пък вместо да изпаднем в шок и ужас (както явно се очакваше) решихме, че ще се доверим една на друга и нашият екип ще е най-добрият. За два месеца се сработихме, разпределихме си задачите според кой къде е най-добър и... Миналата седмица беше първата ревизия. Дойде ревизорката изброихме всичко и накрая когато приключихме тя ни каза, че сме първият екип на който му излиза ревизията от раз. Документацията ни е изрядна и всеки си знае задълженията. И най-хубавото беше, че не и е било толкова весело и забавно на ревизия много отдавна. Естествено това ни вдигна самочувствието и желанието да сме още по-добри. Но мисълта ми е, че ако ние трите не бяхме избрали да се доверим една на друга и да дадем всичко от себе си да се сработим (някой да не си помисли, че и ние нямаме търкания - имаме си ги), нямаше да се получат нещата.