Много зависи с каква цел ще му въздействаш на човека-ще го лекуваш с негово съгласие ли,магия без негово знание ли ще му правиш и т.н. То май имаше и едни защити,дето трябва първо да ги свалиш,ако има такива,за да може после да въздействаш...

Ритуалът те подпомага за навлизане в нужното състояние.Не влезеш ли в него,дори и да правиш точно стъпка по стъпка многочасови церемонии,разиграваш само един театър-нищо повече.Точно по тази причина западната церемониална магия,най-вече онова около Кроули,Кабала и прочие,ми е била крайно неприятна.За какво да губиш време с часове,при положение,че можеш да постигнеш същия резултат по много по-малко енергоемък начин и по-бързо?Колкото до кехлибара-не знам дали ти е попадало,но древногръцките хетери имали дълги нокти и на върховете им прикрепяли парченца електрон/тоест,кехлибар/:смятало се,че като се докоснат с него до кожата на потенциалните си клиенти,това предавало и усилвало чувствеността им.В ислямската традиция също се ползва активно-доколкото си спомням,имаше един начин,при който върху парче необработен кехлибар/именно кехлибар,а не друг камък/ се гравираха три от имената на Аллах и после се зареждаше като талисман.

По своята същност,Шадоу,християнското богослужение в църквата си е чиста церемониална магия.Друг е въпросът,че в един момент по-късно магическите действия за удобство или за друго са били облечени в религиозна форма.Друг е и въпросът,че за удобство понякога у мен изниква асоциация за Дявола като най-добрия трикстър,господар на кръстопътищата,езическо божество .А това,че наука и езотерика вървят към сближаване,спор няма,но когато дойде този момент,нито ти,нито аз ще сме между живите,защото такива процеси трудно си проправят път-старото не иска да се сдаде.

Преди отговарях,но това си е излишно хабене на енергия.Мога да отговоря,но рядко и за доста сериозни неща.Вече,вместо да влизам в обяснителен режим,просто подминавам.А за ядосването-много е важно по какъв начин се ядосваме.Като всеки нормален човек и аз го правя,но се опитвам да не си изливам лошото настроение или гнева върху околните,особено върху хора,на които държа,за да не съжалявам в бъдеще,че сме си развалили отношенията.Това е вид възпитаване на емоциите.Аз се ядосвам,когато съм сама със себе си-насаме се проявявам в пълния блясък.Тогава може да хвърлям,да чупя,да скъсам нещо,но от това няма да пострада никой и отношенията ми с другите.

"Съвременните изследвания са
доказали,че грешките при говоренето не са случайни.Те са свързани с менталното
развитие.Заекването,запъването при произнасянето на думи говори за сериозни
емоционални нарушения."
Какви емоционални нарушения, например ?

Ще ти посоча конкретни примери от наблюденията ми-мой съученик,имаше проблеми с жените,самият той е много особен по характер,много мнителен.В същото време няма никакво поведение пред жените,такова,което би могло да го представи в положителна светлина.Изпитва някои притеснения,не може да подхване тема за разговор.В такива мигове лекото му заекване се превръща в силно заекване.И е все още девствен,той самият си е признавал.Има и още няколко примера с други хора,всички са със сериозни емоционални нарушения.

Цялото това безумие не спира с Кастанеда,продължава с Тайша Абелар,чиято съдба е една голяма неизвестна.Смята се,че тези последователи на Кастанеда са извършили масово самоубийство някъде из пустините,но това не е съвсем сигурно,тъй като тела не са открити.Някак смехотворно е да ти излиза сияние от половите органи,с извинение...За мен единственото ценно нещо ,което съм правила е прегледа на деня.Не съм се връщала за дълъг период от време наведнъж назад,защото е доста тягостно и мъчително.По-малко обременяващият вариант е да си направиш равносметка на изминалия ден,да се опиташ да анализираш ситуацията/лично аз,повече харесвам Гурджиев,отколкото Кастанеда и смятам,че това,което  се експонира-да се гледаш все отстрани като наблюдател,в реалния живот няма как да се осъществи.И минута да успееш да се гледаш така,това е някаква победа.Затова по-уместният израз е "анализ на деня".Това,което добавям към прегледа на отминалото време е възхищението-търся си кумир,на който да се възхитя за нещо и той да е реален човек:например,на някой спортист за постиженията му,на някоя жена-заради изтънчения вкус и т.н.Това,заради което съм се възхитила,се опитвам да го наглася за себе си и го копирам.На мнение съм,че практиките на Кастанеда частично могат да се ползват,но с големи резерви и силно трансформирани.И че тази система не трябва да е единствената,която като езотерик ще следваш,защото можеш буквално да полудееш/същото се отнася и за кроулианците/.Просто трябва да допълниш друга традиция с част от тези практики.

Този тип практики често се среща в места,където климатичните и географски условия са сурови.Хората са имали нужда от известно успокоение тогава,когато цялата природа ти каже "Не!",да има някакъв знак,който да ти каже "Да!" и това да ти е стимула,за да оцелееш.

Добре е поне,че не сте се повели по старинното поверие ако убиеш прилеп със злато,че ще се замогнеш много,а сте оставили животното на спокойствие.